Искра Чернева

На 1 февруари Литературният салон в тракийския дом в столицата отново се превърна в притегателен център за хората, обичащи книгите и българската литература. Със съдействието на СТДБ, Тракийския научен институт, ТД „Тракия“- София и издателство „Захарий Стоянов“, бе представено творчеството на Стоян Райчевски, като акцентът бе поставен върху  новата му книга „Екзарх Антим I“  от поредицата „Дълг и чест“. Авторът  е завършил немска и българска филология в СУ „Климент Охридски“.  Професионалната му кариера е свързана с дейността му на общественик, писател, историк, етнограф, музеен деятел и преподавател. Читателите го познават с историческите му книги, посветени на видни българи, радетели за национално освобождение и единение. Една от тях е „Екзарх Антим I“. Тя разкрива нелекия живот и дело на българския православен духовник, пръв екзарх на самостоятелната Българска екзархия. Той записва името си в аналите на историческата ни памет най-вече с борбата си за независима Българска църква и ролята й за обединение на всички българи. През 1870 г. Османската империя признава правото на българите да имат самостоятелна църква, отделна от Цариградската патриаршия. След десетилетна борба за българска църковна независимост, султан Абдул Азис издава ферман, с който се учредява самостоятелна българска църковна екзархия. По силата на фермана и Екзархийския устав за управление, тя е официален представител на българската нация в Османската империя.

Султанският ферман определя и духовната юрисдикция на Българската екзархия, която обхваща 15 епархии: Русенска, Силистренска, Шуменска, Търновска, Софийска, Врачанска, Ловчанска, Видинска, Нишка, Пиротска, Кюстендилска, Самоковска, Велешка, Варненска, Созополска каза, Пловдивска. Параграф 2 от фермана разрешава и други епархии да бъдат признати за български, ако най-малко две трети от християнската население в тях го желае. В съответствие с този параграф е извършен плебисцит в Македония, като той е под контрола на турските власти и на гръцката Вселенска патриаршия. Резултатът от този референдум е включването на голяма част от Македония в границите на Българската екзархия. Това са съответно Скопска, Охридска и Битолска епархия. Наскоро след това прекъсва процесът на установяване на български епархии в Южна Македония. Причините са избухалото през 1876 г. Априлско въстание и  последвалата го Руско-турска война.

През 1872 г. за пръв български екзарх е избран Видинският митрополит Антим. Той работи активно за откриване на български училища, за ръкополагане на владици и развива усилена културно-просветна дейност. След Априлското въстание разкрива зверствата по време на Баташкото клане, обръщайки се към руския цар с молба за застъпничество срещу злочестата съдба на народа ни. Заради това през 1877 г. е интерниран в Мала Азия и след година е освободен. Когато се завръща в България, поема ръководството на Видинската митрополия. Впоследствие става Председател на Учредителното събрание и на Великото народно събрание през 1879 г.

По време на промоцията на книгата, чл.-кор. Иван Гранитски запозна присъстващите с патриотичната тематика в творчеството на Стоян Райчевски, която откриваме в 6-те тома, издадени от издателство „Захарий Стоянов“. Те са посветени на драмата на бежанците от Добруджа, от Западните покрайнини, Източна и Западна Тракия, Западна Македония, Албания и Мала Азия. Сред тях са заглавия като: „Бежанци и преселници от Беломорието и Егейска Македония 1941-1949 г., „Долу Ньой 1919 г. „Разоренията на македонските българи 1878-1903“, „Бежанците от Западна Македония и Албания 1941-1944“, „Бежанство и преследвания на добруджанските и таврийските българи  1913-1944“. Всички те са литературен паметник на болката и страданието, подкрепени с покъртителни документални факти. Поредицата „Дълг и чест“ обхваща  40 тома, като една голяма част от тях са дело на Стоян Райчевски и издателството.  Книгата за Антим I е деветата подред. Сред останалите негови заглавия са: „Георги Сава Раковски“, „Даме Груев“,  „Любомир Милетич“, „Александър Малинов“. В момента авторът подготвя книгата за генерал Стефан Тошев, която ще излезе по повод 110-ата годишнина от началото на Балканските войни. Във всички тези произведения строгата научна фактология е пречупена през личността, духовния свят и мястото на героите в съответната епоха.

В своето обръщение към гостите Красимир Премянов, председател на Съюза на тракийските дружества в България, поздрави г-н Райчевски за неговия неоспорим талант, постоянство и неуморната му работа, в резултат на които животът и делото на нашите  национални герои и на тракийските българи достигат до все повече хора и особено до младите. Животът на Екзарх Антим I е пример за достойна и всеотдайна служба на един истински духовен водач. Красимир Премянов информира присъстващите, че Съюзът на тракийските дружества в България е положил максимални усилия за съхраняване на паметника на Антим I в двора на църквата „Св. Св. Константин и Елена“ в Одрин.  Именно поради това книгата е и своеобразно послание към днешното поколение за защита на тракийската кауза и трагичната съдба на тракийци. Стоян Райчевски е постоянен участник в инициативите, организирани от СТДБ, и в научните конференции на ТНИ.

В своето изказване авторът наблегна върху две важни цели, които е преследвал в книгите си: по справедлив и обективен начин да бъдат представени страданията на българите след войните и те да се превърнат в урок и послание към потомството, което да търси и намери корените си, да търси и открие „изгубената България“. Ето защо той представя по максимално достъпен и четлив начин историческите факти, за да могат те да достигнат и до младата публика.

Посланията на Стоян Райчевски в книгата „Екзарх Антим I“ са особено актуални точно днес, когато държавата ни се стреми да отстоява българската историческа памет и вярното представяне на  истината за съществуването на нашия род и език при преговорите с правителството на Република  Северна Македония. Нека не забравяме, че една нация гради своето бъдеще, когато съхранява историческата си памет и се учи от  уроците на миналото.

Сред гостите на представянето на книгата бяха проф. Светлозар Елдъров от Института по балканистика към БАН и член на Тракийския научен институт, чл. кор. Иван Гранитски - директор на издателство „Захарий Стоянов“, Красимир Премянов - председател на СТДБ, Здравко Маринов - родственик на поборника Стати Попов, художникът Анатолий Станкулов, поетът Петър Андасаров, тракийци и приятели на автора.