Излезе от печат книгата на Пенка Чакалова-Генева “Спомен и памет за Каракирковия род – родът на Капитан Петко Войвода”. Представянето на книгата се състоя в родното село на Капитан Петко – Доганхисар (Есими), Гърция на 19.11.2011г.  Групата от 29 българи, включваща потомци на Капитан Петко и почитатели на творчеството на авторката поднесе венци пред родната къща на героя, пред бюст-паметника в двора на хотел “Сафари”, и положи букет на българските гробища.
Представянето на книгата бе направено от авторката, след което имаше кратка музикална програма по текстове от стихотворения на Генева и автор на музиката Христо Ташев. Програмата бе изпълнена от хор “Тракийски гласове”, който дълги години е бил към Тракийско дружество в Димитровград, създаден и ръководен от П. Генева. Госпожа З. Буйнукова от с. Бориславци изпълни стихотворението “Тракийка” от П. Генева както и някои хумористични песни и сценки. Последваха изказвания от гостите, които споделиха впечатленията си от творчеството на авторката и от нейната неуморна дейност да събира, изследва и описва всички факти от живота и делото на Капитана. В това отношение госпожа Генева има предимството пред другите автори и изследователи на героя, защото нейните сведения са от извора – най-близките роднини и потомци на капитан Петко.
Тази книга е поглед към трагичната съдба на българите от Беломорска Тракия, но за горчивата си участ разказват или преки участници в събитията или най-близките им роднини. Чрез историята на рода Каракиркови ние научаваме и за подобната съдба на всички български родове при обезбългаряването на Беломорска Тракия. Книгата е разделена на три части. В първата част са поместени разказите на близките и съвременниците на капитан Петко. Включени са и разкази за жизнения път на някои от най-близките му родственици от следващите поколения. Втората част на книгата включва данните от многогодишните изследвания на Генева за принадлежността на Капитан Петко към Каракирковия род и се отхвърлят неоснователните претенции на Калояновия род за кръвно родство с Капитана. Третата част на книгата съдържа изключително лирична поезия и някои статии, които показват личната съпричастност на авторката към обществения живот на страната.
Като почитател на творчеството на П. Генева аз бих искала да разкажа за моите лични впечатления от нейните произведения. Когато прочетох преди няколко години нейните две книги “Отключена обич” и “Малко Брягово - Искри от родното огнище”,  аз веднага бях обзета от две желания – незабавно да посетя нейното родно Брягово и да се запозная с авторката. Исках да видя с какво това село е заслужило такава любов и възхвала и да видя жената, която е написала такива възторжени разкази и стихове за родния си край. За щастие и двете ми желания се изпълниха. Когато четях тези книги аз се наслаждавах от една страна на съдържанието на разказите и от друга на езика на който бяха написани – езика на българите от беломорска Тракия – “език свещен на нашите деди”. Наслаждавах се на думите, които ме връщаха към моето детство преминало в средата на баби и дядовци бежанци от Тракия, участници в кървавата драма, разиграла се в Ятаджик на бреговете на Арда. Наслаждавах се на думите, които малко по малко започваме вече да позабравяме особено тези от нас, които живеем далече от родния край. Много бях изненадана и как тези обикновени хора, някои от които лично познавам започват да се родеят под талантливото перо на авторката с героите на Йовков, на Елин Пелин.
Искам да споделя и своето възхищение от солидарността  на тракийци и техните потомци, на тяхната памет за погубените техни родители, братя и сестри, за погубените техни защитници. Помня възпоменателните тържества, които се провеждаха в Маджарово, колко силно впечатление ми правеше фактът, че идваха автобуси от Русе, Варна, Пловдив и от цялата страна, а ние селяните от околните села газехме река Арда, за да участваме и ние в преклонението пред трагичната участ на загиналите там. Изминали са почти сто години, а нищо не е забравено. Тези спомени ще ме топлят до самия край. Затова ще се прекланям пред творчеството на автори като Пенка Генева, които непрекъснато разравят пепелта на събитията от 1912-1920, за да опазят непреходната обич на тракийци към тяхното минало и да не позволят на пепелта на забравата да покрие всичко така както е станало при други народи.
Почивайте в мир наши предци – не сте и няма да бъдете забравени докато има и един жив ваш потомък!

Димитринка Янкова Недева
С. Бориславци, област Хасково