Решенето на турския премиер Реджеп Ердоган да се извини на потомците на изкланите през 1915 -1916 г. близо 1,5 млн. е стъпка в правилната посока. Естествено тя е половинчата – Ердоган не признава арменския геноцид, но поднася съболезнования на жертвите,  което при добра воля на отсрещната страна може да се приеме и като признание на геноцида и като извинение. Ако трябва да бъда съвсем честен аз и до сега се чудя защо турските властимащи не го направиха много по-рано позовавайки се на несъмнения иначе факт, че Османската империя няма нищо общо с Република Турция установена от Кемал Ататюрк през 1922 г. Доктрината на Кемал Ататюрк бе ясна и проста. Османската империя според него и де факто наистина е така, не беше държава на турския народ, а държава на една религия исляма. В нея права имаха само хората, изповядващи ислямска религия и те можеха да не бъдат само турци, а араби, албанци, гърци, българи, сърби както и всякакви средно и западноевропейци приели исляма. Само те имаха право на професионален растеж в турската администрация и армия. Даже един закон до края на 18 в. забраняваше на турци да заемат административни и военни постове в империята именно да се стимулира притока на приели исляма и макар че в 19 в. този закон вече не действаше всички познати ви висши офицери в Руско-турската освободителна война бяха чужденци. Осман паша например в Плевен беше черкезин, Мехмед Али паша германец (Карл Дитрих), а французите твърдят, че е бил французин и се казвал Шарл дьо Троа. Сюлейман паша беше пък френски евреин. Така че движението на младотурците се сражаваше против империята под лозунга „Да се разруши Османската империя като държава на исляма и да се създаде национална турска държава”. Така че Ердоган спокойно можеше още в началото на управлението си да каже „Ние като верни следовници на Кемал Ататюрк нямаме нищо общо с Османската империя, която извърши тези кланета, ние сме национална турска държава, създадена през 1922 г. По голямата част от кланетата бяха вършени от други народи под скиптъра на Османската империя кюрди, араби, а в Батак от българи мюсюлмани”.

Друг е въпросът обаче, че кланетата и на българи, и на арменци, и на гърци бяха извършени от младотурците,  които след 1908 г. имаха силни позиции в администрацията и най вече в армията на Османската империя. Защо го направиха? Малко хора знаят, че в османската феодална система мюсюлманите трябваше да ходят войници, а християните да ги хранят чрез данъците си. Възползвайки се от някои макар и половинчати реформи през 19 и в началото на 20 в. представителите на тези народи овладяха производството, търговията, че и морския транспорт на империята. Българите в Източна Тракия и Мала Азия произвеждаха храните, които хранеха милионната столица на империята. Арменци, българи и гърци държаха и занаятите в империята и зараждащата се промишленост. Гърците държаха риболова, морския транспорт, а от части и производството на земеделски храни. Естествено решили да превърнат турците мюсюлмани в „редовна” нация, младотурците трябваше да отстранят тези народи, живеещи в империята от производството и бизнеса и да ги заменят с турци. По демократичен и икономически път това бе много трудно дори и невъзможно или най-малкото успеха щеше да дойде след 50-100 г. затова младотурците кемалисти се ориентираха при създаване на удобен случай, чрез геноцид да отстранят постепенно, но бързо тези народи от територията на турците.

Първи, за съжаление, бяхме ние българите. През 1913 г. възползвайки се от Междусъюзническата война турската армия нахлу в Източна Тракия и изкла половината от живеещите там близо 450 хил. българи. И ако останалата половина успя да избяга в недокоснатата от турската инвазия България, то бе само защото младотурските генерали бити жестоко от българската армия само преди няколко месеца не вярваха, че не сме оставили дори една рота в Източна Тракия и се опасяваха, че всеки момент от близките горички ще изскочат с грозен рев онези грамадни и окаляни български войници със святкащи ножове на манлихерите си и с бойния вик „По пет на нож, вашта мама читашка” след това дойде ред на арменците през 1915-1916 г. Впрочем арменците също като нас бяха клани и преди това, но не така мащабно и през 19 и в началото на 20 в. Накрая дойде ред на гърците през 1922 г. гръцката армия стигна почти до Анкара, но при река Сангария гърците претърпяха катастрофално поражение. Турската армия достигнала до брега на Егея изкла близо 1 млн. от общо 2,5 млн. гърци живеещи по Малоазиатския бряг. Слава богу гърците като морски народ имаха хиляди кораби и лодки и близо 1,5 млн. се спасиха бягайки до за щастие близо разположените до Анадола острови и в Континентална Гърция. Така Кемал Ататюрк и сподвижниците му решиха въпроса с преминаването на собствеността, производството, търговията, и транспорта в турски ръце.

Сега Ердоган трябва да направи и втората крачка и да се извини за първия геноцид – геноцида над тракийските българи. Тук нещата са обаче малко по-сложни. За разлика от арменците,  България е успяла през 1925 г. да сключи т.нар. Ангорски договор с който трябва да бъдат обезщетени бегълците (36 500 български семейства) едни съболезнования или едно извинение към потомците им (между тях съм и аз) означава не само признание за геноцида, но и засилване на българските позиции в преговорите за финансово обезщетение. Затова си мисля, че няма да дочакаме такова, що се отнася до гърците те не очакват такова. По простата причина, че самите те са не по-малко виновни за четири години властване в Източна Тракия, Истанбул и Предна Мала Азия те също са избили стотици хиляди турци. Така че още през 1936 г. са постигнали взаимно извинение и опрощение в името на вечната братска дружба между гръцкия и турския народ.

/Агенция "Фокус"