Интервю на Ема ИВАНОВА с проф. Делчо Порязов, публикувано във в. „Трета възраст”, бр. 12, 26. 03. – 1.04. 2014 г.

Разговаряме с проф. Делчо ПОРЯЗОВ, учен, държавник и общественик, носител на орден „Стара планина” I степен, почетен председател на Съюза на икономистите

- Проф. Порязов, вие сте наследник на тракийски българи. 26 март е Ден на Тракия. Чакат ли все още справедливост наследниците на тракийските бежанци?

- Претенцията за справедливост на тракийските българи, отнасяща се за погрома и разорението им през 1913 г., има две измерения – морално и материално. Моралното се свежда до искане на прошка за нанесените злини. България, в лицето на бившия президент Петър Стоянов, отиде в Турция и се извини на българските турци за Възродителния процес. Турция вече цяло столетие не е сторила това. Що се отнася до материалната справедливост, включваща обезщетяване на заграбените имоти в Източна Тракия, то тази страна също не е сторила нищо и изглежда няма намерение да го направи. Моето поколение не дочака нито морална, нито материална справедливост. Като имам предвид поведението на Турция, считам, че и следващите поколения едва ли ще получат такава.

- Помним ли историята на тракийските бежанци, или паметта за тях е само при организациите на Съюза на тракийските дружества?

- Помни се нещо, което се знае. Събитията се познават само от потомците, и то не от всички, а само от тези, чийто родители са разказвали на своите деца и внуци. Тази трагедия не е писана в учебниците по история в средните училища и ВУЗ-овете. Това е непростим грях на историците и управляващите България. В продължение на 100 г. се води една недалновидна политика „да не разсърдим съседите”. Убеден съм, че за такава политика няма да ни простят нито мъртвите, пренесли се с огорчение в небитието, нито живите, които настойчиво искат да знаят истината за героичното минало на своите деди.

- В книгата си „Погромът над тракийските българи през 1913 г. Разорение и етническо изтребление” говорите за геноцид. Не се ли спекулира с тази дума?

- Спекулира се в смисъл, че понятието „геноцид” се подменя с „етническо прочистване”. Миналата година лидерът на ДПС Ахмед Доган поиска „нов прочит на историята на балканските войни” и побърза да ги обяви за „етническо прочистване”. За съжаление намериха се автори, които след него обявиха и трагедията на тракийските българи през 1913 г. за „етническо прочистване”. Аз и много други интелектуалци, между които и акад. Георги Марков, стоим твърдо на позицията, че това е 100% геноцид. При това първият в Европа през ХХ век. Арменският е следващ поред, но осъществен пак от Турция.

- Актуален ли е днес Ангорският договор от 1925 г.?

- Да. Няма основание да се загубят правата на българите по давност. Неговото приложение е стопирано от турската страна поради отсъствието на приемливо интерпретиране на статута на изгонените източнотракийци – изселници или бежанци.

- Има ли яснота относно размера на дължимото от Турция?

- В материално изражение дългът на Турция спрямо България е за 1 960 440 дка ниви, лозя и ливади; 216 043 дка гори, 34 062 сгради; 649 431 дребен и 131 231 едър рогат добитък. В пари българското материално богатство е изчислено тогава на около 6 млрд. долара. По най-груби пресмятания се счита, че към днешна дата Турция дължи на България  повече от 12 млрд. долара.

- Трябва ли да обвържем исканията си за обезщетения за тракийските бежанци с членството на Турция в ЕС?

- Обезателно. Ако Турция не плати, нашата страна следва да използва правото си на вето. За България и Гърция членството на Турция в ЕС като че ли е по-приемливо, защото по-лесно ще преодоляват с негова помощ неизбежните противоречия. Моята лична позиция обаче съвпада с преобладаващото обществено мнение във Франция и Германия. Турция нито географски, нито житейски е европейска държава, а населението й изповядва ислям. Като член на ЕС тя ще затрудни политическото функциониране на обединена Европа – ще се окаже с най-голям брой население и депутати в парламента и по този начина ще наклонява решенията в своя полза. Примерите не са малко: окупацията на остров Кипър или още по-фрапантният конфликт преди години за един каменист остров, за който ако не беше намесата на НАТО, войната с Гърция щеше вече да е история. Не мога да подмина идеята на премиера на Турция Ердоган за Тракия като част от османската империя.

- Уважаваме ли собствената си история?

- Зад това много често се крият лични и партийни интереси на българските държавници. Отговорът не е еднозначен. Ще преведа два примера за неуважение. Преди няколко години БНТ организира предаване „Българските събития през ХХ в.”. Предложих на ръководството да бъде включено като едно от 10 политически събития погромът и разорението на тракийските българи през 1913 г. Вместо 20-хилядната колона на съкрушените и осиротели тракийци от Дедеагач до Маджарово, носейки на гърба си само невръстните деца, камерите на БНТ показаха колоната на българските турци от Свиленград до Капитан Андреево, натоварили спокойно колите си с покъщнината си...
През януари 2012 г. парламентът прие по инициатива на Иван Костов документ за Възродителния процес през 1989 г. под наслов „Декларация за осъждане асимилаторската политика на тоталитарния комунистически режим спрямо мюсюлманското малцинство в България”. Цяло столетие обаче българският парламент не е приел подобна декларация за кървавата 1913 г. Тези факти ме карат да изкрещя в лицето на управляващите: Не сте достойни българи и не може да искате уважение от други, когато сами себе си не уважавате.