С проф. Иван Илчев, ректор на Софийския университет "Св. Климент Охридски", разговаря Любомир Денов

- Как гледате на скандала с вакъфските имоти, проф. Илчев?

- Не знам доколко го има скандала. Министър Петър Стоянович заяви, че от турска страна всъщност няма искания за собственост върху тези имоти. Но според мен позицията на държавата трябва да бъде абсолютно твърда. По много причини, като първата е, че от страна на Турция не  са изпълнени условията за имотите  на тракийските бежанци.

- Какви са условията?

- Според  Ангорския договор Турция трябваше да изплати обезщетения на бежанците от Източна Тракия. Там в навечерието на Балканската война живеят по 30% българи, турци и гърци. И броят на бежанците, дошли от този район, исторически е съпоставим с броя на бежанците от Македония. Но за тях по-малко се знае, тъй като те се заселват в Ямболско, Бургаско, Варненско, Сливенско. А македонците се насочват главно към София и като организират един протест по жълтите павета, ги чуват и консулите, и министрите. Та затова тежат много повече в общественото съзнание.

- Доколкото знам, държавата не е изоставила вакъфските имоти.

- Така е. Някои от въпросните имоти са възстановени единствено и само благодарение на българската държава. Примерно Байракли джамия в Самоков. Ако я видите как е изглеждала преди Втората световна война, няма да я познаете - рухнала, занемарена. По същия начин е реставрирана и джамията в Стара Загора.

- Но турският вицепремиер се изказа, че е обиден и разочарован от състоянието, в което е видял тези имоти?!

- Ами нека тогава да отиде и да види българската църква в Лозенград! Само че няма да може да я види, защото е унищожена. Подобна съдба е сполетяла почти всички наши църкви в Турция. Да отиде г-н вицепремиерът в Одрин - там останаха само 2 български църкви! Всичко е унищожено! Ние сме съседи, няма друг избор, освен да живеем заедно и да се разбираме. Знам, че в Турция се държат много добре с нашите туристи, тук - също. Така че да не позволяваме на политиците да забиват клинове.
Аз съм историк, но като гражданин искам да спрем да ровичкаме в миналото  и да гледаме нещата, които ни позволяват да живеем добросъседски.

- Защо не позволихте на покрива на университета да се снима епизод от американския филм “Непобедимите 3”?

- Първо, защото покривът не е в много добро състояние, непрекъснато го кърпим. Второ - не бих искал СУ да се свързва със снимането на такъв тип филми. Ако снимат филм за Айнщайн, ще им разрешим да влязат безплатно. За спасението на българските евреи и ролята на университета - също.

- Това можеше да е добра реклама за СУ!

- Каква реклама? Че Арнолд Шварценегер подскача между кубетата на “Ал. Невски” и покрива на Софийския университет? Моля ви се!

- Как смятате, има ли според вас ли решение на политическата криза?

- Поне следващите няколко месеца трябва да изкараме, защото е абсолютно безсмислено да се правят избори сега и избори напролет. Ситуацията е много нестабилна. Ако са разумни, ще го отчетат. Лошото е, че при политиците в много случаи надделява личната неприязън, а не интересите на обществото.

- Г-н професоре, вчера стана ясно, че психологията и т.нар. редки филологии - китаистика, скандинавистика, арабистика, са особено предпочитани от студентите. Как си обяснявате тази тенденция? 

- Интересът на младежите към специалностите се мени с годините. Разбира се, има една група специалности, които по традиция привличат повече хора. В последните 15 г. това са психология и публична администрация, правото също запазва висок рейтинг. Колкото до т.нар. малки филологии, както с любов ги наричаме, определено забелязвам, че привличат деца с високоинтелектуални интереси. Нещо повече - те избират тези специалности, защото правилно смятат, че не само ще им помогне да си намерят добра работа, но и ще им осигурят висок интелектуален багаж.

- Но при психологията май е обратното с намирането на работа?

- При нас се забелязва една мода в последните години - едва ли не да се търси сухата и строга прагматика - дали завършилият ще си намери работа, или не. Задачата на бакалавърската специалност в университета не е да създаде едно винтче, което да влиза удобно в гайката, определена от обществото. Защото след 5 г., когато тази гайка се стесни или разшири, винтчето или ще изпадне, или няма да може да влезе в нея. Задачата на бакалавърската специалност е да създаде  сравнително широко скроен млад човек, който с оглед на промените в живота да може да реагира и с минимална допълнителна подготовка да е готов да работи в различни сфери на живота.
Така че психологията е една от специалностите, които дават много широки възможности - не само да си училищен психолог или психолог в някакво държавно предприятие, може да отговаряш в голяма фирма за трудовите конфликти, може дори да работиш във вестник като “24 часа”!

- А какви други тенденции се забелязват в приема на студенти?

- Тази година имаше малко по-голям наплив  за физика, химия и фармация. Което за мен е доста обнадеждаващо. Макар че за последните 20 г. общата тенденция е да се търси на хляба мекото и на работата лекото.

- Как, г-н професор, оценявате приема по оценки от матурите?

- Констатираме, че когато започнахме да приемаме с матури, постепенно започна да намалява интересът на студентите към по-престижни специалности, в които по принцип се влиза трудно. Просто ги мързи да положат усилия и затова кандидатстват за по-леки специалности.

- Ужасно е, когато се пише, че в някои вузове бройките са повече от желаещите.

- Бройките са изкуствено завишени, защото не отговарят в никакъв случай на броя на качествените деца, които излизат от гимназиите. И затова остават свободни места. Смея да кажа обаче, че рейтингите на Стопанския факултет в нашия университет са на много високо ниво, защото при нас се влиза с математика и със западен език.

- Да считаме ли, че сте против влизането само с матура?

- Не, аз съм за реална матура. Защото напоследък критериите в средното образование спаднаха доста. И като гледам лозунгите на политиците за образованието, мъчно ми е да повярвам, че нещо се е променило.

- Особено от гледна точка на елементарната граматика нещата направо са ужасяващи, г-н професор!

- Така е, за съжаление. Затова ние се принудихме в някои факултети, като Историческия например, да въведем курс по български език в първи курс на университета. Идеята е да ги научим поне да пишат по-грамотно.

- Редно ли е обаче местата в някои вузове да са повече от кандидатите?

- Бих искал по това време на годината да ме питат не за първокурсниците, а за това какви хора излизат от университетите. Ние от 10 г. водим война за промяна на системата на финансиране. Настояваме да не се финансира броят на влизащите студенти, а отпускането на държавни пари да става след национални държавни изпити в края на следването. Така пари от бюджета ще получават само тези вузове, които дават по-добро качество на продукта.

/в . 24 часа