Датата 16 юни 2013 г. в историческия календар бележи 100 години от началото на Междусъюзническата война. По силата на Лондонския мирен договор от 17 май 1913 г, с който приключва Първата балканска война, земите на запад от линията Мидия-Енос, в т.ч. почти цяла Тракия, са върнати в границите на България. Нерешените спорове между България, Сърбия и Гърция за Македония водят до избухването през юни 1913 г. на II-та Балканска война, известна още като Междусъюзническа,  защото се води между България и бившите й съюзници от Балканския съюз - Сърбия, Гърция и Черна гора, към които се присъединяват Румъния и Османската империя.

Омразата срещу общия угнетител се трансформира в междусъюзническа и дава възможност на Турция да се върне на Балканите. Възползвайки се от противоречията между  балканските държави, турски войски нарушават Лондонския договор и навлизат в българските територии, избиват огромна част от населението и заграбват имотите му. Част от населението, ужасено от кървавите насилия, търси и намира спасение в пределите на България, а Турция  обезбългарява и реокупира Одринска Тракия.

Тези трагични събития, оставили незаличими спомени в съзнанието на тракийските бежанци, са запечатани  в книгата на проф. Л. Милетич  “Разорението на тракийските българи 1912-1913 г.”, която е документално доказателство за турския геноцид и обезбългаряването на Одринска Тракия чрез убийства и прогонване на местното християнско население.

Макар и кратка, Междусъюзническата война носи на българския народ огромни страдания и се превръща в национална катастрофа за страната.  Днес, 100 години след нея, тракийци  си припомнят с болка преживяното и свеждат глава за почит пред паметта на загиналите.