По предложение на ръководството на СТДБ и ТНИ, с подкрепата на тракийци Общинският съвет в гр. Смолян е приел решение за наименуване на смолянска улица на името на Тодор Коруев. Решението да се увековечи името на големия български журналист, писател и публицист Тодор Коруев чрез именуване на улица в Смолян, е признание за делото на достойния син на Родопите.

Коруев е емблематична фигура в тракийското движение, член на Върховния комитет на Съюза на тракийските дружества в България и главен редактор на неговия печатен орган вестник „Тракия“ (2014–2021).

Като главен редактор на в. „Тракия“ талантливият журналист влага целия си професионализъм и талант за издигането му на по-добро ниво. Като резултат вестникът се обогатява с нови рубрики, предоставя на читателите изключително добра селекция от талантливи автори и изследователи на тракийския въпрос. Тодор Коруев беше неуморен трибун на българската кауза за Тракия. Той пропагандираше българската идея по националния въпрос, отстояваше позицията, че е изключително важно да се утвърждава българското самосъзнание на стотиците хиляди българи зад граница, голяма част от които имат тракийски корени. Работеше неуморно за тракийската кауза като общобългарска,  публикуваше информация за традициите и фолклора на българите от Източна и Западна Тракия и Мала Азия, определящи културната им идентичност като българи, за подвига на нашите предци  във въстанията и войните за национално освобождение, за  трагичната орис на тракийци, станали жертва на първия геноцид през ХХ век, отстояваше необходимостта от търсенето на справедливост чрез обезщетяването за отнетите имоти на прогонените бежанци от Тракия.

В малкия по обем вестник, Тодор Коруев намираше място за важните теми от националната кауза като разкриването на съдбата на българите мохамедани у нас и на територията на Гърция, разобличаване политиката на неоосманизма, посегателствата срещу изконни национални ценности, пренаписването на историята.

За Тодор Коруев вестник „Тракия“ беше свързващото звено между потомците на тракийци, живеещи в цялата страна. Изхождайки от разбирането, че съдбата на тракийци е част от съдбата на България, той работеше активно за българската национална кауза.

Автор  е на книгите „Момчилград. Летописи“ (1977), „Горещи думи“ (2005), „Тодор Генов. Литературна анкета“ (2007), „Горещи думи 2″ (2009), „Овньо льо вакал, каматан…“ (2012) и „Животописи“ (2014), „Разбойничеството. Истории с хайти в Златоградско“ (2015), „Още животописи“ (2018), „Ние сме народ от чичовци. Литературна анкета с Любомир Котев“ (2018) и „Защото съм такъв. Литературна анкета с Петър Андасаров“ (2019). Съставител е на сборници за Стефан Продев, акад. Михаил Арнаудов, Виктор Пасков и Веселин Стоянов.

Член е на Съюза на българските журналисти и на Съюза на българските писатели.  Носител е на три Златни пера на СБЖ,  на наградата на Съюза на българските журналисти за цялостен принос (2005), Наградата на СБП за народопсихология, Националната награда „Николай Хайтов“ за белетристика, Националната награда за публицистика „Богомил Нонев“ и Наградата за политическа публицистика „Георги Кирков“ (2015).

На 1 април 2021 г. България загуби талантлив журналист и публицист, тракийци загубиха приятел и съмишленик. Улицата в Смолян, носеща неговото име ще напомня за големия българин, останал верен на Родината и на дедите си.