Слово на проф. Васил Проданов пред Националния тракийски събор в Маджарово на 30 септември 2017 г.
                
Скъпи тракийци!
Братя българи, събрали се на Националния тракийски събор-поклонение „Ден на тракийската памет“!

Отново сме тук край пантеона-костница, параклиса „Св. Петка Българска“ и паметника-символ „Тракия без граници“! Отново сме в града, чието име ни напомня за героизма на големия тракийски войвода Димитър Маджаров, направил заедно с Руси Славов почти невъзможното за спасението на повече наши предшественици от турските ятагани и куршуми! За да ни има и нас, и да можем да се съберем днес тук, на това място днес,  да си припомним отново и отново случилото се преди 104 години  край Ятаджик по течението на река Арда. Да потреперим от ужасите, послeдвали коварната засада на турците, връхлитащи с ятагани и куршуми бягащите тракийци. Да преживеем отново спомена за кървавия път на преследваните и убивани българи от Дедеагач до Маджарово, за  кървавите води и трупове на деца, жени, старци, влачени от Арда и Малката река в продължение на повече от седмица. За децата, на които не бе дадено да пораснат и да живеят в свободна България! Спомена преди това за нечовешките изтезания и ужаси в долината Армаган!   Онази кръв, която ние все още носим в себе си – носим я като техни наследници в телата си, но и като ужасно страдание в душите си!

Този Национален събор-възпоминание не е формална среща за хапване и пийване, а нещо ужасно нужно, защото с него отново и отново връщаме своята памет към  събития, която трябва да помним, които не трябва да забравяме. Към преследваните от башибозука и попадналите в коравата прегръзка на смъртта над 2000 деца, жени и старци. Към героичното спасяване на над 20 000 човека от войводите Димитър Маджаров и Руси Славов, благодарение на които по-голямата част от бежанската колона успява да премине на другия бряг на реката.

В „Илиадата“ на Омир има една част, в която се говори как Одисей, пътувайки стига до острова на лотофагите, където като вкуснеш растящият там лотос и забравяш за миналото, забравяш за родини, близки, за това от къде идваш. Хора от неговия екипаж опитват от това растение и забравят за това кои са, от къде са дошли и къде трябва да се върнат. Одисей е принуден насила да ги натовари на кораба си, да ги върже за мачтите и да отплува, за да се върне към своята  Итака. Днес има много сили, които се опитват да превънат българите в лотофаги, да ги отпратят през девет земи в десета и те да забравят кои са и от къде идват! Добри пари се дават за тази цел! Опитват се да купуват всякакви хора, мъчат да се промъкнат и в нашите редици. Организацията, която си е поставила за задача да направи всичко възможно и невъзможно, за да не дойде лотофагията за българското и особено за нашето славно и трагично тракийско минало е СТДБ. Тя е и ще бъде стожер на тракийската памет!

Моята майка почина отдавна на почти 100 години, но едно от нещата, с които няма да я забравя е как всяка година веднъж-дваж  сядаше и отново и отново започваше да разказва за преживяното от нея, когато е съвсем малко дете – предстоящото убийство на нейния баща. Е, тракийци са именно такива – събират се и разказват всяка година за първият холококост на ХХ век, за етническата чистка и първия геноцид през ХХ век, за страшните неща, които са се случили в тяхната история, за да се помнят и знаят те и от днешните и утрешни поколения. Етническата чистка и холокостът над евреите се признават и отбелязват в целия свят. Отричането на тяхното съществуване в повечето страни в Европа се смята за престъпление и преследва от закона. За етническата чистка и холокостът над тракийските българи пръв написа бъдещият председател на БАН Любомир Милетич, но все още трябва много да направим, за да се чуе навсякъде по света за трагедията, която пресъздаде преди 99 години  в „Разорението на тракийските българи през 1913 г.“.

Във времена, когато повечето хора не са доволни от своето настояще, а такова е днешното ни битие, обикновено се търси опора в някакво светло бъдеще или славно минало. Изследванията показват, че българите са между най-големите песимисти в света, т.е. светло бъдеще не виждат, поради което се насочват към славното минало с надеждата, че то може да се случи пак. Ние, тракийци също честваме славните и героични дела на  нашите предци. Петко Войвода е наш символ! Героите от Преображенското въстание са наша несекваща гордост! Тях честваме всяка година на Петрова нива и на много други места!

Но ние знаем, че в миналото ни има и трагични, има страшни и ужасни неща, сторени на предшествениците ни, има страдания, има смърт, ятагани, има робство, има масови изнасилвания, има отнемане на близки, има ислямизация, има тежка неволя, през които сме минали! Има геноцид, от който ние имаме щастието да сме оцеляли! Това трагично и травматично минало ние също непрекъснато си припомняме. Това е нашата историческа травма, така както за арменците е арменският геноцид, а за евреите – Холокостът.  Припомняме си я, за да знаем, че е имало много по-страшни, много по- тежки времена и не трябва да униваме пред проблемите на днешното настояще, защото те изглеждат като светлото бъдеще на фона на онова, което някога се е случило.

През последните години се вихрят страсти, свързани с пренаписването на нашата история и особено на историята през Възраждането, битието ни в Османската империя, българо-турските отношения. Но освен пренаписваната история има и една друга история, която ще нарека премълчаната история. Онази история, за която по медиите не се шуми, за която депутатите не приемат декларации, но за която на живот и смърт се борят СТДБ и всички ние тракийци. Това е историята на първия геноцид през ХХ век! Всички говорят за геноцида над евреите! Много страни приеха декларации за арменския геноцид!

Но все още поради геополитически фактори, за да не разсърдим новите геополитически големци, се мълчи за първия от всички тях през миналия век – тракийският геноцид! Премълчаната история! Премълчаният от Народното събрание и политиците геноцид! Геноцид, за който и Европа неохотно си спомня, защото консулите на тази Европа в Дедеагач, при които отиват хиляди тракийска българи за помощ, изобщо не се интересуват от тях и наблюдават безучастно ужасът на тяхното ограбване, прогонване и изтребване! Затова и сега във времето на нашето председателстване на Съвета на ЕС ние ще направим всичко възможно истината за станалото най-после да стигне до Европа, да се реагира от Европа да стане част от нейната политика на паметта.

Този геноцид се случи в годините на разпад на Османската империя и свързания с нея ислям, 10 години преди Ататюрк да създаде върху нейните развалини светската Турска република и да се опита да тръгне по европейски път на развитие. Днес живеем във времето, когато ислямизмът се завръща, Ататюрк се заменя в турските училища с Мохамед, учението на Дарвин с Корана, по нашите земи, ударно се строят джамии, турският Дианет задава посоката на развитие на българските мюсюлмани, неоосманизмът е политиката към балканските страни. Затова и нашата памет за станалото е по-важна днес от всякога в последния половин век. Затова трябва да викаме и повтаряме, както когато става дума за геноцида на Хитлер „Хора, бдете“! Този, който забравя историята си е осъден да я повтори! Ние, тракийци няма да я забравим! Ние тракийци ще се борим за историческата справедливост в оценката и връщане на отнетото от нашите деди!

През последните години в науките и практиката по света популярни са фрази като „места на паметта“ и „политики на паметта“. Маджарово е едно от най-важните места на българската памет, а политиката на съхранение на българската памет е основна задача на СТДБ. И съзнателните или несъзнателни противници на тази памет са готови по всякакъв начин да подрият основите, да ударят пазителят на паметта. На тях ще кажем: Няма да стане, всичко което не ни убива ни прави по-силни! Ние сме пазителите на националната памет и ще се борим на живот и смърт за нея! Поклон пред жертвите и слава на героите!

Догодина се навършват 100 години от времето, в което Любомир Милетич описа ужаса на първата етническа чистка и геноцид в Европа през ХХ век, 90 години от деня, в който  младежкото културно-благотворително дружество „Тракия“ организира първия събор в памет на загиналите тракийци и 70 години от изграждането на този паметник. Ние ще бъдем тук и отново ще се преклоним. Както ще бъдат тук и нашите наследници след 70, 90 и 100 години. Ще бъдем, ще си спомняме! Няма да забравяме, не можем да забравяме!

Няма да мълчим и не можем да мълчим за станалото! За историята, от която никога няма да се откажем! За която ще говорим и пред която ще се прекланяме! Всички ние, събрани тук скланяме глави пред тази история! Защото това е историята на нашите дядовци и прадядовци, баби и прабаби, майки и бащи, това е нашето минало, което не доживяха над 60 000 наши предшественици. Което ние, над един милион наследници на избитите, загиналите, ограбените, закланите, изнасилваните, мачканите, уищожаваните ще бъде светотатство да забравим и докато сме живи ще се събираме, ще навеждаме глави, ще говорим за нея, ще се борим обществото да ни чуе, политиците да осъзнаят какво се е случило. Ще искаме българският парламент да спре да приема декларации за щяло и нещяло, а да мълчи за станалото с нас, нагаждайки се конюнктурно към днешната геополитическа ситуация. Мълчанието за станалите ужаси е морално ужасно! Ще помним и ще търси справедливост! Ще търсим справедливост и ще помним! Няма да забравяме, няма да отмъщаваме, но ще искаме справедливост, каквато  наследниците на страдалците от геноцида вече 104 години не са получили Така ще бъде на всеки тракийски събор, на всяко паметно събитие, на всеки 26 март, на всяко честване на годишнина и наш забележителен предшественик! Това ще правим ние, един милион наследници на разорените тракийски българи!

Днес незримо с нас  са 2000 невинни българи, намерили смъртта си по пътя към река Арда и  в нейните води, бягайки от своите душмани. И още 60 000, жертви на геноцида на турските войски и башибозук. И още няколко стотин хиляди, ограбени, прогонени, жертва на етническа чистка! Те са сред нас и ние сме сред тях!

Да сведем глави и се поклоним! Да е светла паметта им! Да бъдат вечно в паметта на нашите потомци! Поколение след поколение! Ще бъдем с вас и днес, и завинаги! И вие ще бъдете с всеки от нас  - докато сме живи, докато помним, докато ни има!