Уважаеми господин Премянов,
Уважаемо ръководство,
Скъпи гости от Украйна,
Уважаеми дами и господа,
Скъпи тракийци,

Нека най-напред като гостоприемни българи с топли сърца да кажем на нашите гости от Украйна „Добре дошли!”. Господин Киссе, винаги сте добре дошли в майката родина България. И в трудни и в лесни моменти, и в студ и в жега, и в добро и в лошо, винаги сме заедно, защото сме едно, една кръв, и сърцата ни туптят в едно. Обичаме се. Винаги сте добре дошли!

Днес е  16 април - Денят на юристите - какъв подарък е да бъда заедно с Вас.

Днес отбелязваме и 120 години организирано тракийско движение. Радвам се, когато съм с вас. Вълнувах се преди да дойда тук. Защото ни събират каузи. В този ден се обръщам към вас с  думи за признание, затуй че ме приемате топло и радушно, че обичате да слушате, когато ви говоря. Уважението се подхранва взаимно. Чувствата на признание, обич и горещо желание да вървим заедно и задружно са взаимни. Чест е да имам възможността като държавник да присъствам по такъв повод и да говоря пред организация на националната памет. Организация, за която историческата истина и справедливостта са велики каузи. Организация, за която националната чест и  гордост, човеколюбието и благородството са ценности. Ценности, които предавате от поколение на поколение, принципи, които днес са животворни сокове срещу опасно размиващата се национална идентичност.

Чест е за мен да бъда с Вас, тракийци. Хора, за които търпението е житейски подход, но само тогава, когато сте убедени, че този подход води право към целта. Тракийската общност прави Тракия безсмъртна, жива и българска. Тракийци сте национален капитал, който знае какво е дълг и отговорност. Дали сте обет да възпитавате децата си в родолюбие, в дела за възмогване на Отечеството. Хора, с които и аз жаля, когато гледаме, че халът на народа ни не е добър. Когато децата ни, макар затрупани от технологии и комуникационни възможности, все по-малко общуват. Не се гледат в очите. Не споделят и не си даряват непосредствена обич, а напротив - търсят път навън. Дали е безпътица или е просто живот, който така трябва да се живее. Какъвто и да е, животът трябва да има съдържание. Трябва да има смисъл и ние трябва да сме в състояние да втълпим това в сърцата и в разума на нашите деца. Колкото и да ни е трудно, колкото и превратности  да ни поднася днешния ден, не бива да позволяваме да се изплъзва бъдещето от ръцете ни. Бъдеще можем да имаме само когато го държим в ръцете си. И пак ще кажа, план на нацията ни е нужен днес - топло обръщение към народа за единение и съгласие, план с ясно дефинирани национални цели от просветени и от родолюбци.  План на нацията с три неща: искаме животът на народа да стане по-добър; да издигнем духовното, което днес е потиснато, смалено; да има сигурност, сигурност за човека. А това може да стане само когато сме сплотени, когато впрягаме националната енергия в името на доброто, в името на общото благо. И тогава, когато сме истински непримирими към некадърността и високомерието на големци, които заемат високи постове и не знаят какво е приемственост в обществените и държавните дела. Когато сме непримирими срещу това, че почтеността и кадърността още не намират полагащото се място в нашия живот.

В бурно море живеем днес. Едва влезли в Европейския съюз и животът ни сепна, както казва акад. Марков. Сепна ни - да мислим повече за Европа, за стария континент. Много малко мислехме за Европа в другите измерения извън Европейския съюз и много бързо поискахме да се сбогуваме с държавата, с нацията. Да ги заместим с нещо друго - примерно с голяма корпорация за повече пари и за повече печалби. Питам: За кого? Народите обаче възроптаха, възроптават и днес. И казаха, че искат да бъдат свободни, да градят бъдещето си съобразно със своята култура, сетивност и възможности. Искат да не бъде мачкано човешкото, националното и народностното им достойнство, искат да не се изличават самобитностите им. Светът инстинктивно се стреми да остане шарен в свободата си, макар че груби сили, които сеят смърт и погроми, се мъчат да постигнат обратното. Едва ли.

С Вас, тракийци, които отлично познавате неумолимия ход на историята, защото я пишете, с вашия опит, родолюбие, вярност към светли национални каузи ще можем заедно да градим новия век. С нови културни модели. Който от днешните политици не проумее и не разбере това, ще остане в историята жалък и смален.

Искам накрая на моето приветствие към вас да кажа още няколко неща и се чудя как, за да не прозвучат назидателно: не позволявайте организацията да отслабва, каквито и бури и вихри да идват и да си отиват. Бъдете единни, дръжте се здраво за ръце. Работете в сговор с ръководството – и в центъра, и по места.  Надмогвайте суетата на днешния ден. Противното може да бъде пагубно не само за вас, но и за родината ни България. За българщината, за православната ни вяра. За хуманността в човешките отношения, за добруването между народите, за партньорството в междудържавните отношения. Вие знаете как се работи за каузи и затова имате моята признателност и дълбок поклон.

Желая успех на конференцията!