Автор: д-р Ваня Ангелова ИВАНОВА

Днес, на 16 февруари се навършват 144  години от избора на Антим Първи за Български екзарх. Тази дата, както и 200-годишнината от неговото рождение са повод за тракийци да се поклонят пред делото на родолюбивия българин, оставил трайна следа в българската история и в народната памет.

Името на Антим I е свързано с борбите на тракийци за независимост и за съхранението на българската им идентичност. За тракийци Антим Първи е не само един от тях, но и духовен водач за национално освобождение на България.

Антим I e роден през 1816 г. със светско име Атанас Чалъков в Лозенград, Източна Тракия, която днес е в Турция.

През 1843-1844 г. учи в светско училище в Куручешме. През 1848 г. завършва богословско училище в Гърция. Продължава образованието си в Одеската духовна семинария, а по-късно в Московската духовна академия.

През 1861 г. Антим е ръкоположен за Варненско-преславски, а през 1868 г. – за Видински митрополит. През с. г. отхвърля църковното подчинение на Цариградската патриаршия и повежда борба за независима българска църква.

На 28 февруари 1870 г. е издаден султански ферман, по силата на който българите получават право да възстановят църковната си независимост под формата на Екзархия. В нейния диоцез, състоящ се от 15 епархии, са включени всички територии, населени с българи. На 16 февруари 1872 г. Църковно-народен събор избира Антим за Български екзарх. Възстановяването на църковната независимост представлява крупен успех на възрожденските българи, които са признати за самостоятелна етническа общност. Границите на Екзархията очертават историческите права на българската нация в Мизия, Тракия и Македония. Обединила духовно, политически и религиозно българския народ Екзархията е призната за първата национална институция.

Екзарх Антим Първи е в първите редици на борбите срещу турските поробители. Той е автор на писмо до руския цар, в което излага тежкото положение на българския народ и моли царя да се застъпи за България. За тази му дейност Великата порта сваля Антим Първи от екзархийския пост и го заточва в Мала Азия. След Руско-турската освободителна  война през 1877-1878 г. Антим I е освободен от заточение.

Антим Първи се включва активно в комитетите "Единство" и подкрепя Кресненско-Разложкото въстание през 1878-1879 г. След Берлинския конгрес той става организатор на подписка срещу решението за разпокъсване на Санстефанска България.

От 14 февруари до 16 април 1879 г. Екзарх Антим I председателства Учредителното народно събрание, а от 17 април до 26 юни 1879 г. - Първото ВНС в Търново, което избира на българския престол княз Батенберг.

Екзарх Антим Първи умира във Видин на 1 декември 1888 година.