Златка Михайлова

Историческият музей в Свиленград обяви резултатите от конкурса за разказ и есе на тема „Ако бях бежанец, както моите предци преди повече от сто години“. Стартът на надпреварата бе предшестван от проведената в града кръгла маса „Бежанци и мигранти – памет за родните места на предците“. През есента на миналата година бе организирано и пътуване на група ученици от Свиленград и Любимец до три селища в съседна Гърция, откъдето след войните са дошли бежанци, станали родоначалници на много фамилии.

 Участниците в конкурса впечатлиха с познаване на темата, с емоционални авторски интерпретации  въз основа на фамилни спомени и интервюта, направени с цел  проучване на  родовите корени на  дедите. „За да продължи да се говори за българската памет, за да го има рода български, за да ни има нас, трябва да пазим и да разказваме спомените като предаваме на следващите поколения тези истински истории за сила, безстрашие и любов“, пише Йордан Атанасов  от XII клас, СУ „Желязко Терпешев“ в гр. Любимец.

„ Горда съм, че семейството ми е съхранило личния дядов архив – родовата памет знае корените си и помни. И ще помни! Превръщайки се в европейци, започваме да забравяме, че сме преди всичко българи, забравяме как сме се съхранили вече много столетия. Забравяме колко сила са проявили предците ни“, пише Мария Чаушева от София.

В много от разказите и есетата са потърсени паралели със съвременните бежански процеси, показани са позиции по актуалната днес тема в цяла Европа. „Историята на бежанците ни учи, че човешката емпатия и готовността да помагаме могат да бъдат най-силните оръжия срещу бедствията и страданията. Затова всеки от нас трябва да играе своята роля – било то чрез доброволчество, дарения или просто показвайки състрадание към тези, които са били принудени да напуснат домовете си. Това е написал Димитър Маров, деветокласник в СУ „Д-р Петър Берон“ в Свиленград.

„Поглеждам към съвременния свят и виждам как историята се повтаря. Днес също има хора, които бягат от войни и преследвания, търсейки убежище и мир. Техните очи разказват за страх и болка, но също така за надежда – същата надежда, която е горяла в сърцата на нашите прадеди. Разбирам ги, защото знам какво означава да носиш тежестта на изгнаник, но също така да вярваш, че новият ден ще донесе светлина, казва  Николас Маламов от Симитли.
Приятна изненада за журито бе участието на  ученици и възрастни и извън региона - от Провадия до Ямбол, от Котел до Кърджали, от Рудозем до Тетевен.  На церемония, подпомогната от дарители, бяха връчени наградите и поощренията на отличилите се в конкурса. По-голямата част от тях бяха осигурени от Областният съвет на БЧК в гр. Хасково. Хуманитарната организация е известна както с  подкрепата си за тракийските бежанци след войните, включително в района на Свиленград, така и днес с оказването на помощ на центровете за бежанци в Харманли, Любимец и Пъстрогор, припомня Минка Мечеринкова, директор на БЧК - Хасково. Председателят на Тракийското дружество в Любимец Михаил Димитров също поздрави отличените и им връчи подаръци.

С финансовата подкрепа на щедър спонсор отличените  есета и разкази ще бъдат публикувани в тематичен сборник, издание на музея, съобщи директорът Елена Митева.