В условията на  епидемична  обстановка  читалище „Тракия“ в Хасково отбеляза 170 г. от рождението на  българския революционер, политик, журналист и писател Захарий Стоянов. 

Роден като Джендо Стоянов Джедев в с. Медвен, Сливенско през 1850 г., той оставя трайна следа в българската история като един от ръководителите на Пловдивски революционен окръг по време на Априлското въстание  през 1876 г. и негов пръв историограф с книгата си „Записки по българските въстания“, като  председател на БТЦРК и главен организатор на Съединението на Княжество България и Източна Румелия  през 1885г.

Тракийци от хасковското дружество „Георги Сапунаров“ с председател Кирил Сарджев припомниха, че името на Захарий Стоянов завинаги е вписано в историята на Хасковска област, където за кратко работи на Баронхиршовата железница.

От времето на неговото пребиваване като чиновник-маневрист в Баронхиршовата железница са запазени три писма до Никола Обретенов, припомня хасковският историк Недялко Димов. В едно от тях пише, че  „ сватбата ще стане по Гергьовден“, като сватбата е алегория на Априлското въстание. Присъствието на  чужденци, служители на железопътната станция, помага на Захарий Стоянов да научи френски език.

Днес на  неговото име е наречена улица в Симеоновград, която напомня за големия българин, според  когото „един народ не  може да живее без примери на доблест и самопожертвуване,  горко му, ако той би останал без подобен пътеводителен знак.“