По повод на 175-тата годишнина от рождението на Капитан Петко войвода и 106 години от кървавата сеч над тракийци в Армаганската долина,  Хасковското ТД „Георги Сапунаров“ и читалище „Тракия 2008” организираха посещение в Доган Хисар - родното село на легендарния български герой и до трагичната долина, в която през септември 1913 г. от турски ятаган загиват стотици невинни жертви.

Уместно е да припомним, че нарушавайки Лондонския договор от 17 май 1913 г., турски войски навлизат в българските територии, избиват огромна част от населението, заграбват имотите му и реокупират Одринска Тракия, която на практика е обезбългарена. Турските издевателства над  българите в Тракия са насочена в три направления: Енос - Дедеагач, Кешан - Одрин и Чорлу, Визенско - Лозенград, Малко Търново. За да избегнат въоръжена съпротива, турските власти събират оръжието, наличните храни и добитъка, мъжкото население избиват, а жените и децата прогонват от родните им места. Изгорени са много български села, сред които Сачанли, Манастир, Доган Хисар, Дервент. Западноевропейските консули, чиито седалища са в пристанищния град Дедеагач, призовават българското население да се събере в Дедеагач, като обещават с параходи да го превозят до Варна и Бургас, за да бъдат спасени хората от турските безчинства. Над 40 000 души от близките села пристигат заедно с децата си, със стадата и каквото могат да носят от имуществото си в ръце. За съжаление консулите оттеглят обещанието си, а излъганото население бяга по маршрута Дедеагач - Фере - Армаганската долина. По пътя керванът е преследван от турците и подлаган многократно на жестока сеч, най-голямата от които е в Армаганската долина. Академик Любомир Милетич в книгата си „Разорението на тракийските българи” записва, че трагедията на тракийските българи е съпоставима с клането в Батак. За извършените зверства съвременни изследователи използват термина „геноцид”.

През април 2012 г., Кирил Сарджев, председател на ТД „Георги Сапунаров“ и правнук на убития от турците Митрю Сарджев, отива в долината на смъртта, за да търси мястото, където е бил чифликът „Сарджеви колиби”, собственост на прадядо му. Там той открива чешмата, възприемана в безводната долина като подарък (армаган на турски), която дала името на долината. В долината на смъртта Кирил Сарджев дава обет, че на мястото на  дядовия му чифлик ще се издига параклис, за да се знае историята на дядо Митрю и от следващите поколения.

През 2017 г. потомците на тракийските българи от Хасково успяват да построят малък параклис в Армаганската долина в памет на стотиците невинни жертви, избити от турците през кървавия месец септември на 1913 г. Параклисът е изграден със средства на дарителите Анета Георгиева - секретар на НЧ „Тракия-2008” и Вълчо Баланов - потомък на тракийски българи от с.Сачанли.

Хасковските тракийци се поклониха пред паметта на избитите жертви и положиха цветя пред параклиса в Армаганската долина и пред бюста на Капитан Петко Войвода в родното му място.