Радка Стоянова

Така бих нарекла стихотворенията, които ни представи нашата тракийка, певица, учителка и поетеса Цветана Андреева. Преди известно време, тя ни въведе в чудната магия на народната песен, а днес изповяда сърцето и душата си в прекрасни стихове.

В тракийския дом, пред многобройна публика, тя ни запозна с част от своите стихотворения. Идеята за това дойде от Клуба на любознателните към Тракийско дружество „Лазо Лазов“, гр. Средец, обл. Бургас. 

С интерес присъстващите слушаха развълнувания, напевен глас на Цветана. Тя разкри съкровени спомени: кога и как е започнала да пише, кой е първият човек,  който я е насочил към поезията /с любов спомена името му - Димитър Кичев/.

Стиховете бяха подредени в известна последователност: посвещения на членовете на семейството  - баща, майка, сестра, съпруг, снаха, приятелка. След това последваха стихове за всичко, което е усетила, видяла, което дълбоко я е развълнувало - приятели, лекари, учители, ученици, морето, небето и очите. Ето част от стихотворението "За две очи":

За две очи...
Очакващи с обич, сърце разпиляно 
си струва да тръгнеш с песен на път.
Сънят неспокоен да не досънуваш
и да надникнеш в пазвите на свидна мечта.

В разказа се включиха декламатори от дружеството.

Краят на това мило тържество дойде с изпълнение на песен - поздрав от женска формация „Странджански букет“.

Много цветя получи гостенката в знак на уважение! Прекрасните есенни рози и хризантеми грееха заедно с очите на Цветанка, а в тях личеше нейното вълнение и дълбока благодарност.