Текст и снимки:  Деляна Ковачева – Нейкова, Председател на Секция с. Дъбово, общ. Мъглиж при Тракийско дружество „Одринска епопея“, Стара Загора

На 8 октомври 2026 г. представители на Тракийско дружество „Одринска епопея“ – Стара Загора, Тракийско дружество „Фере“, с. Ракитница, общинските съветници от старозагорска община - г-н Емил Христов и Антон Тонев  посетихме Народното събрание на Република България и проведохме работна среща с народните представители г-жа Илияна Жекова, г-жа Деница Сачева и г-н Красимир Вълчев. Срещата беше възможност да бъдат поставени въпроси, свързани с историческото и културното наследство на тракийските българи, част от които се обсъждат от години, но все още очакват конкретно развитие и последователни действия от страна на държавните институции.

Сред основните теми беше въпросът за имуществените претенции на българите, прогонени от Одринска Тракия. Беше припомнено, че този въпрос е поставян многократно пред българските институции и че още с Решението на Народното събрание от 8 април 2011 г. са предвидени конкретни действия за ускоряване на работата по нерешените въпроси с Република Турция, включително систематизиране на документацията и изясняване на размера на българските претенции.

В тази връзка беше поставен въпросът какво е направено до момента по изпълнението на това решение, какъв е актуалният статус на имуществените претенции на тракийските българи и кога за последен път този въпрос е поставян официално пред турската страна. Отделно беше обсъдена необходимостта от последователна държавна политика по отношение на историческата памет за разорението и прогонването на тракийските българи. Беше поставен въпросът за възможностите България да отстоява пред Турция позиция за признаване на историческата трагедия и за изразяване на морална оценка към съдбата на жертвите и техните наследници.

Особено внимание беше отделено на българските православни храмове в Турция и възможността в тях да се извършват редовни богослужения на български език. Повод за това беше и случилото се на 9 май 2026 г. в българския храм „Св. Георги“ в Одрин по време на храмовия празник, когато очакваната празнична Света литургия на български език не беше отслужена. Пред народните представители беше поставен въпросът какви действия са предприети след този случай и как може да бъде осигурено устойчиво присъствие на български духовник и редовно богослужение на български език в храма.

В разговора беше поставена и по-широката тема за състоянието и статута на българските православни храмове, екзархийските имоти и другите обекти на българското духовно и културно наследство в Турция. Беше предложено да се работи за актуален регистър на тези обекти, който да съдържа информация за техния статут, състояние и необходимите дейности по поддръжка и опазване. Друга тема беше състоянието на българските военни гробища, паметници и паметни знаци на територията на съседните ни държави,  както и необходимостта от систематизиране на информацията за тях. Обсъдена беше възможността България да търси устойчив механизъм със съседните страни за достъп, поддръжка и възстановяване на обекти, свързани с българската военна и национална история.

Сред новите предложения беше и създаването на дигитален архив на българското наследство в Тракия, който да обедини документи, карти, снимки, сведения за българските училища и църкви, имотни документи, военни архиви и свидетелства, свързани със съдбата на тракийските българи.

Подобен ресурс би имал значение както за научните изследвания и съхраняването на паметта, така и при бъдеща работа по имуществените и историческите въпроси.

Беше поставен и въпросът за мястото на историята на тракийските българи в българското образование и необходимостта тя да бъде представяна с достатъчно факти за съдбата на българското население в Тракия, неговите училища, църкви, културни институции, борбите за свобода и бежанската му съдба.

Срещата беше проведена в конструктивен и делови тон. За нас е важно поставените въпроси да не останат само предмет на поредна среща и разговор. Част от тях имат дългогодишна история и по тях вече са съществували парламентарни решения и институционални ангажименти. Други са продиктувани от актуални обстоятелства и необходимостта от по-ясна политика за опазване на българското духовно и историческо наследство извън пределите на страната. Очакваме конкретни отговори на поставените въпроси и информация за последващите действия на съответните институции.

За Тракийско дружество „Одринска епопея“ – Стара Загора това е част от последователната работа за съхраняване на историческата памет и за отстояване на въпросите, свързани с наследството и съдбата на тракийските българи.