На 15 февруари, 2023 г., в парк „Тракия“, по инициатива на Тракийско дружество „Одринска епопея“ и Община Стара Загора, бяха почетени 160 години от рождението на Никола Каишев - възстановител на опожарена Стара Загора, основател и първи председател на тракийското дружество в града.

Пламенно слово за Н. Каишев произнесе Цанко Атанасов, председател на Тракийско дружество „Одринска епопея“.

Венци и цветя в знак на признателност пред паметника на революционера бяха положени от Община Стара Загора,  от председателя на Общински съвет Мария Динева, от общинския съветник и председател на Постоянната комисия по териториално и селищно развитие и транспорт арх. Мартин Паскалев, от Диана Атанасова, началник отдел „Култура“, от представители на Областната администрация, от Тракийско дружество „Одринска епопея“, ученици от ПГСАГ „Лубор Байер“, граждани и гости на града.

Никола Каишев е потомък на стар български род, корените на който са от Беломорска Тракия. Според преданието основателят на рода се казвал Ангел и се за¬нимавал с овчарлък. Наричали го Каиша и постепенно прякорът се превърнал във фамилно име.

Никола Петков Каишев е роден на 15 февруари 1863 год. (стар стил) в с. Чокманово, Ахъчелебийска околия (днес Смолянска област), от православни родители Петко Николов Каишев и Добра Николова.

Баща му е бил абаджия, заможен и просветен човек. Семейството е будно, настроено патриотично, с ясно съзнание, че трябва да изучи децата си. Атанас, най-малкият му брат, завършва Генералщабна военна академия в Санкт Петербург, Русия, стига до чин генерал, същевременно е професор по тактика на бойните действия в Генералщабната академия в София. Бил е народен представител. Негов син е световно признатият български физико-химик акад. Ростислав Каишев, създател на теорията за растежа на кристалите.

Никола Каишев завършва основното си образование във Варна, Държавната класическа гимназия в София, Софийската инженерна (геодезическа) школа, като показва неизменно отличен успех. По-късно завършва Инженерна школа по пътно строителство към Държавния университет в Санкт Петербург, Русия. Специализира железопътно строителство във Виена. Говори свободно няколко езика.

През 1886 г. се установява в Стара Загора и свързва съдбата си с града. Постъпва на работа в Държавната окръжна архитектурна служба. Още на следващата 1887 г. е назначен за неин ръководител и „нему е било възложено проектирането и ръководството на всички държавни сгради и постройки”, се казва в запазен до днес документ. Дълги години заема длъжността окръжен инженер.

Плод на неговия архитектурен гений са прочутите старозагорски прави улици. По негови архитектурни планове са изградени над 300 обществени и частни сгради – църкви, училища, къщи, фурнири и др. в Стара Загора, региона и в Бургаски окръг. По негови проекти и под негово ръководство са изградени държавно първокласно шосе Стара Загора – Нова Загора; държавно второкласно шосе Казанлък – Нова Загора; държавно шосе Чирпан – Стара Загора; държавно първокласно шосе Твърдица – Елена и още много други. По негови проекти и под негово ръководство са изградени мостовете по държавното шосе Стара Загора – Старозагорски минерални бани; 18 моста и водоскоци по държавното шосе Стара Загора – Нова Загора; 4 моста по шосето Чирпан – Казанлък.

Уникални по замисъл и строеж са мостът на река Марица при с. Скобелево с 24 отвора по 10 метра единият, трите големи сводови моста и подпорните стени на Дервенския боаз (Змейовския проход) по държавното шосе Казанлък – Стара Загора. Освен това построява 15 други моста и водоскоци по същото шосе, 4 моста по държавното шосе Чирпан – Скобелево, както и всички подпорни стени, мостове и водоскоци по държавното първокласно шосе Нова Загора – Твърдица – Елена. Снема и начертава ситуационните планове на 60 държавни, общински и частни гори, реки, пасища, местности и др. за държавни и частни нужди. Негови са регулационните планове на две железопътни гари, утвърдени с указ, и на три села. 

Впечатляваща е гражданска позиция на Н. Каишев. Той никога не забравя, че родният му край е още под турско робство и безрезервно подпомага националноосвободителното движение в Средните Родопи. Има съхранени документи за участието му в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание. Доброволец е в Македоно-Одринското опълчение през Балканската война. Участва и в Българо-сръбската война. За проявена доблест в двете войни е награждаван с ордени и медали.

Като заможен, благороден и вярващ във вечността на душата човек освен своите деца Никола Каишев е отгледал, изучил и осигурил още четири сирачета. Той прави щедри дарения и на читалището в родното си село Чокманово. Читалището, училището и площада пред тях са изградени върху имот, дарен за целта от Никола Каишев. Той дарява и цялата си библиотека, за да бъде включена в читалищния фонд.

През 1953 г. трагично, при нелеп инцидент и след три дни борба за живот Никола Каишев си отива от този свят.

За приноса му в изграждането на Стара Загора, за неговата богата обществено – полезна дейност по предложение на Тракийско дружество „Одринска епопея“ през 1999 г., е удостоен посмъртно от Общински съвет Стара Загора със званието „Почетен гражданин на Стара Загора“. 

По случай 100 години Илинденско – Преображенско въстание – 2003 г., тракийско дружество „Одринска епопея“ издига паметник на Никола Каишев, който днес е поставен в парк „Тракия“ редом с паметника на Капитан Петко войвода, чийто съвременник и сподвижник е бил приживе, редом с паметника „Одринска епопея“, изграден по инициатива на Тракийското дружеството и активното съдействие на Община Стара Загора.