Актуално - Новини 2020-2021
 
 


Тракийски дружества
Стихотворения на тракийката Елена Иванова Великова

Уважаеми тракийци,

Предлагаме на Вашето внимание 2 стихотворения  на Елена Иванова Великова, която е потомка на тракийски бежанци, чиято трагедия е белязала живота й. Тя е родена на 14 март 1944 год. в с. Просеник, Бургаска област, където живее и твори и днес.

Елена Великова има издадени няколко стихосбирки, чиито стихотворения са с различна тематика,  но повечето от тях са посветени тракийци и тяхната орис: „Познаваш ли щастливи бежанци“,  „България започва от морето“, „Бъркотия в рая“ и др.
 

Тракийска памет

                      
Не може да си със  тракийска кръв
и тракийското у себе си да скриеш,
предците ти да са погребани в тракийска пръст
и да не си в душата си тракиец!

Не можеш порива в сърцето си да спреш,
когато се касае за любов, а не омраза
нали от майка си не можеш да се отречеш,
направиш ли го, ще останеш празен!

Гласът на Тракия не ще да заглушиш,
той просто е кодиран в мисълта ти
да помниш миналото си, но да не мъстиш,
отмъщението, то не е в кръвта ти!

Затуй приятелю, посланието запомни
и го предай на бъдещите поколения-
догдето в жилите тракийска кръв кипи
тракийското у нас не ще остане във забвение.


Пепелта на времето

Пепелта на времето с ръце разрових
и докоснах с пръсти вечността -
живи въгленчета със перото си изрових,
а  под тях все още тлееше жарта!

Това бе жар от минали пожари
горели някога в тракийската земя
всеки въглен бе сърце ожарено
всеки пламък- неугаснала мечта!

А мечтата на тракиеца бе толкова обикновена
да може да се върне в родния си кът,
земя изстрадала, земя обезбългарена
кървяща рана в българската плът!

Живо въгленче от пепелта изрових
дълбоко в себе си го съхраних -
то пламна и превърна се във порив,
а  поривът се прероди във стих!

 
       
 
© 2011 - Съюз на Тракийските Дружества в България
уебдизайн