В  навечерието сме на отбелязването на  85 години  от създаването на Тракийския женски съюз към Съюза на тракийските дружества  в България. 2018 година е юбилейна за ТЖС, който със съдействието на СТДБ, ще издаде сборник, посветен на мястото и ролята на жените в тракийското движение в България.

Тракийско дружество „Стоян Мавродиев” в град Търговище предлага Стойка Теодосиева и Станка Тодорова, посветили сили и енергия за утвърждаване на българщината,  родовата памет и  популяризиране на тракийската култура и народно творчество, за  включване в юбилейния сборник.

Стойка Теодосиева е била председател на Тракийско дружество „Стоян Мавродиев” и активно е работила  за възраждане на тракийското движение в Търговище. Тя е потомка на Стоян Граматика от село Хиделий, Одринско. Близка родственица (племенница) е на Стоян Мавродиев.  Целият род  Мавродиеви е  работил за утвърждаване на тракийското движение. Те са основатели  на тракийското дружество в Търговище и са оказали навременна помощ за оземляване и настаняване на техните братя и сестри по съдба.

Стойка Теодосиева е възпитаничка на СДУ „Климент Охридски” в гр.София.  Години наред е участвала активно в обществения и културен живот на Търговище. Професионалният й път е свързан с библиотечното дело като завеждащ отдел и като директор на Окръжна библиотека в Търговище. Като жена с активна гражданска позиция, тя ратува за образование и култура на подрастващите и възрастните. Пише статии  в местния печат, в списание „Библиотекар” и в. „Тракия”. Автор е на 7 стихосбирки: „Ахилесова пета”, „И ако слънцето изчезне”, „Междуселски пътища” „Неразгадани”, „Оазис” , „Очаквайте ме с изгрева”, „Пясъчно въже”, „Таланти”. В мемоарите и в публицистиката си пише за злочестата съдба на Тракия и тракийци. Отправя посланията си за доброта и човечност, за съпричастност и хуманност. Активно отстоява и пази историческата памет и тракийската кауза.

Тракийско хоро
Автор: Стойка Теодосиева

КОГАТО ДОЧУЯ ТРАКИЙСКО ХОРО
ЗА МЕНЕ Е КАТО ПОКАНА
И ЧЕСТО САМИЧКА СЕ ПИТАМ: ЗАЩО
ТОЗИ РИТЪМ ПРЕВРЪЩА МЕ В РАНА.

ПОДГОНЕНИ ОТ ЯТАГАНА ДОШЛИ
ПРЕДЦИТЕ МИ   ГОЛИ И БОСИ,
ЗАД ЗЪБИТЕ СТИСКАЛИ СВОЙТЕ ДУШИ
И МНОГО ГОРЧИВИ ВЪПРОСИ.

И ДНЕС ЗАЗВУЧИ ЛИ ТРАКИЙСКИ МОТИВ,
ПРИЕМАМ ГО КАТО ПОЛИЧБА,
СЪБУЖДА СЕ В МЕНЕ СПОМЕНЪТ ЖИВ
И ВЕЧЕ НЕ СЪМ БЕЗРАЗЛИЧНА.

ХОРО ЗАИГРАВАМ   ПРЕЗ  СЪЛЗИ САМА
ЗА ДЯДО, ЗА БАБА, ЗА ТАТИ,
ЗА НАШТА , ЗЛОЧЕСТА,  ТРАКИЙСКА СЪДБА,
ЗА МЪРТВИТЕ НИ НЕОПЯТИ!

ИГРАЯ НАД КОСТИ И ЛУДА ТРЕВА
И ГАЙДАТА МЕ ПРОГЛУШАВА,
КЪНТИ ДЕТСКИ ПИСЪК ВЪВ МОЙТА ГЛАВА
А ГОСПОД МИ ШЕПНЕ : „ПРОЩАВАЙ”!                                                       

Станка Тодорова  е потомка на тракийски българи от село Хиделий, Одринско и от село Янюрен в Беломорска Тракия. Дедите й са били принудени да бягат след Руско-турската освободителна война и последвалия през юни 1878 г. Берлински конгрес, който прекроява границите на майка България.

Фамилията се установява в село Острец, Търговищка община. Участва в благоустрояване на селото и в неговия културен живот, свято пази тракийските традиции и ценности.

Станка Тодорова е педагог и литератор. Тя завършва Учителския институт за начални учители в гр. Шумен, „Българска филология” във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий” и „Сурдопедагогика” в  СУ  „Св. Климент Охридски”,  гр. София.

Получила първокласна педагогическа подготовка, Станка Тодорова се завръща в Търговище и започва образователно-възпитателна работа с деца с увреден слух. Посвещава се и на научни занимания. Като резултат се появяват разработки, с които участва в национални симпозиуми и конференции.  Тя е съавтор на учебник за развитие на речта при деца с увреден слух и рецензент на учебници по български език.

Признание за нейната ползотворна педагогическа дейност, е удостояването й от Министерство на образованието и науката с държавно отличие „Неофит Бозвели”.

Станка Тодорова публикува свои творби в местния печат и в сборници на литературен клуб към ОНЧ „Напредък” в град Търговище. В личното й творчество с тракийска тематика, тя пише с огромна обич за своето родословие и за неповторимата атмосфера на бащината къща в село Острец.