На 1 декември 2018 г. се навършиха 130 години от смъртта на Антим Първи. По този повод тракийци се поклониха пред делото на родолюбивия българин, оставил трайна следа в българската история и в народната памет.

Представители на Съюза на тракийските дружества в България, ТД „Тракия” София, Тракийско сдружение „Национална инициатива завръщане към корените”, „По обратния път на дедите ни” и ученици от столичното 129 ОУ „Антим Първи” поднесоха венци и цветя пред паметника на първия Български Екзарх.

Името на Антим I е свързано с борбите на тракийци за независимост и за съхранението на българската им идентичност. За тракийци Антим Първи е не само един от тях, но и духовен водач за национално освобождение на България.

Антим I e роден през 1816 г. със светско име Атанас Чалъков в Лозенград, Източна Тракия, която днес е в Турция.

През 1843-1844 г. учи в светско училище в Куручешме. През 1848 г. завършва богословско училище в Гърция. Продължава образованието си в Одеската духовна семинария, а по-късно в Московската духовна академия.

През 1861 г. Антим е ръкоположен за Варненско-преславски, а през 1868 г. – за Видински митрополит. През с. г. отхвърля църковното подчинение на Цариградската патриаршия и повежда борба за независима българска църква.

На 28 февруари 1870 г. е издаден султански ферман, по силата на който българите получават право да възстановят църковната си независимост под формата на Екзархия. В нейния диоцез, състоящ се от 15 епархии, са включени всички територии, населени с българи. На 16 февруари 1872 г. Църковно-народен събор избира Антим за Български екзарх. Възстановяването на църковната независимост представлява крупен успех на възрожденските българи, които са признати за самостоятелна етническа общност. Границите на Екзархията очертават историческите права на българската нация в Мизия, Тракия и Македония. Обединила духовно, политически и религиозно българския народ Екзархията е призната за първата национална институция.

Екзарх Антим Първи е в първите редици на борбите срещу турските поробители. Той е автор на писмо до руския цар, в което излага тежкото положение на българския народ и моли царя да се застъпи за България. За тази му дейност Великата порта сваля Антим Първи от екзархийския пост и го заточва в Мала Азия. След Руско-турската освободителна  война през 1877-1878 г. Антим I е освободен от заточение.

Той се включва активно в комитетите „Единство” и подкрепя Кресненско-Разложкото въстание през 1878-1879 г. След Берлинския конгрес става организатор на подписка срещу решението за разпокъсване на Санстефанска България.

От 14 февруари до 16 април 1879 г. Екзарх Антим I председателства Учредителното народно събрание, а от 17 април до 26 юни 1879 г. - Първото ВНС в Търново, което избира на българския престол княз Батенберг.

Екзарх Антим Първи умира във Видин на 1 декември 1888 година.