Четиридесет дни след Възкресение Христово светата Православна църква чества големия празник Възнесение Господне или Спасовден. Тракийската бежанци почитат Възнесение Господне, символизиращ акта на човешкото Спасение, защото той носи в себе си спомена за хилядите изстрадали тракийски българи, които са съхранили своята християнска вяра и българската си идентичност.

Спасовден за поредна година събра на 29 май т.г. наследници на тракийските бежанци, певчески и танцови състави от страната за XIX-то издание на Националния тракийски християнски събор „Спасовден“, чиято цел е да популяризира тракийския фолклор и да съхрани връзката вяра-традиция.

Традиционни организатори на Националния тракийски християнски събор „Спасовден“ са Съюзът на тракийските дружества в България, ТД „Тракия“, гр. Ямбол, с подкрепата на общините Ямбол, Тунджа, Елхово и Болярово.

Съборът беше уважен от областния управител на Ямбол Николай Костадинов, кмета на Община Тунджа Станчо Ставрев, председателя на ОбС Тунджа Атанас Христов, зам.-кмета на Община Тунджа Стоян Петков, кмета на Община Елхово Петър Гендов, зам.-кмета на Община Болярово Нина Терзиева, кмета на с. Чарган Стоимен Петров, кметове на близки села, представители на местната и общинската власт, Кр. Премянов - председател на СТДБ, Кирил Киряков – зам. председател на ВК на СТДБ и председател на ТД „Лазар Маджаров", Сливен,  тракийци, граждани и гости на Ямбол.

XIX-то издание на събора започна с благодарствен молебен, отслужен от Негово Високопреосвещенство Сливенският митрополит Арсений, който се обърна към присъстващите с архипастирско слово за празника.

Съборът беше открит от председателя на тракийското дружество в Ямбол Михаил Вълов, който благодари на съорганизаторите и припомни, че християнският събор води началото си още от XIX век, когато жители на близките до Ямбол села са се събирали около манастира „Св. Спас“. По-късно църквата е разрушена и ограбена, а съборът прекъсва. Стародавната традиция е възобновена през 1999 г. с благословията на покойния Сливенския митрополит Йоаникий. В началото съборът се провежда като регионален, а от 2000 г. става национален.

Приветствия към участниците отправиха председателят на Съюза за тракийските дружества в България Красимир Премянов, областният управител на Ямбол Николай Костадинов, Сливенският митрополит Арсений, кметът на Община Тунджа Станчо Ставрев и заместник-кметът на Община Болярово Нина Терзиева. Прочетени  бяха  поздравителни адреси от доц. Тодор Чобанов - зам.-министър на културата и от В. Ревански - кмет на Община Ямбол.

В словото си председателят на Съюза на тракийските дружества в България Красимир Премянов заяви: „Тракийското културно наследство е част от нашата славна история. И ако си спомняме за нея само за това, че сме се били и сме давали кръв, не е достатъчно. На младото поколение трябва да се предават като завет традициите“. Големият смисъл на такива събори е да пазим традициите, да не забравяме, че сме българи. С тази цел Съюзът на тракийските дружества в България организира над 30 такива национални прояви в страната, отбеляза още той.

Празничната програма продължи с богата фолклорна програма, в която участваха тракийски фолклорни групи, състави и индивидуални изпълнители, които представиха богатството на фолклора, утвърждаващ българските традиции и съхраняващ връзката с корените ни.