Архив - Събития-Национални 2011-2023
Тракийски дружества
Национален тракийски женски събор-поклонение в Аврен
Тракийци се поклониха пред паметта на жертвите
На 23 септември 2022 г., в Аврен тракийци почетоха паметта на убитите през 1913 г. 42 български жени и деца. На събора - поклонение присъстваха председателят на СТДБ Красимир Премянов, Краснодар Беломорски, зам. председател на ЦР на СТДБ и председател на Софийското тракийско дружество, членовете на Върховния комитет: д-р Ваня Иванова и Мария Божкова, член кор. проф. Васил Проданов, директор на Тракийския научен институт, Мариана Ликова, председател на ТД „Тракийско сърце” в Кърджали, Ангел Коджаманов, Веселин Костов, председател на Тракийско дружество „Тракия-1922” в Крумовград, Иванка Мечева, съпредседател на Тракийския женски съюз при СТДБ, Даниела Коджаманова, директор на филиала на ТНИ в Кърджали, Милена Алекова, кметски наместник на с. Аврен, Неждие Акиф, заместник-кмет на община Крумовград, проф. д-р Георги Михайлов, кандидат за депутат в 48-ото НС, Милко Багдасаров, областен председател на БСП в Кърджали, признателни българи и потомци на тракийски бежанци, активисти на тракийското движение и местни жители.
Организатори на традиционния събор-поклонение са Съюзът на тракийските дружества, Тракийският женски съюз при СТДБ, Община Крумовград и кметството в село Аврен.
Програмата започна със заупокойна молитва в памет в памет на избитите жени и деца от село Манастир, отслужена в църквата „Свети Иван Рилски“ в Крумовград и продължи пред паметника на избитите жертви в село Аврен. Кметът на селото Милена Алекова откри събора и представи официалните лица.
Приветствено слово от името на кметицата на Крумовград Себихан Мехмед, прочете Неждие Акиф, заместник-кмет на общината.
Председателят на СТДБ Кр. Премянов припомни трагичната съдба на жените и децата, отвлечени през есента на 1913 г. от турския башибозук, изтезавани, а после избити в землището на с. Аврен в местността „Думанли”, като подчерта, че с кръвта си те са писали мъченическата история на тракийци, която трябва да почитаме и да не забравяме, защото е част от българската памет.
Иванка Мечева, съпредседател на Тракийския женски съюз, произнесе трогателно слово, в което се казва:
„За двадесети път сме събрани в малкото родопско селце Аврен. Събира ни паметта за 42 невинни жертви на Междусъюзническата война през 1913 г. В тези размирни за Европа и целия свят дни паметникът пред нас, на който са изписани 42 имена на жени и деца, ни казва ясно, че войната не е с лице на жена. Всяка война е свързана с много жертви, с много прекършени животи. А жената е призвана да дава живот, а не да го отнема. Повече от 40 години след освобождението си България се опитва да обедини земите, които са изконно български, и на които живеят от векове българи. Страните, подписали Берлинския договор през 1878 г., имайки свои интереси, не могат да приемат обединение на земите, на които живеят българи, защото това означава една голяма и мощна държава на Балканите. През всичките тези години България прави стъпки за обединение. Някои клаузи на Берлинския договор са променени още при Съединението на Княжество България с Източна Румелия на 6 септември 1885. Илинденско-Преображенското въстание е отговорът на останалите в не освободените земи българи към тези, които са решили съдбите им. Част от системата, установена с договора, е напълно разрушена на 22 септември 1908 г., когато България обявява независимостта си. За всички българи Балканската война е последният опит за освобождение на българските земи. Това е може би последният мощен всенароден подем и обединение и за защита на каузата „България“. Тази война наистина носи освобождение на все още поробените земи. Но радостта от освобождението е много кратка. Следва нова война, след която България отстъпва Източна Тракия без Малко Търновско, Свиленградско и Царевско. Това са историческите факти. Сухи и кратки. Те остават в историята. След това започва обезбългаряване на отстъпените територии. Идва и трагедията в с. Манастир. Това го няма в хрониките на войните. Няма ги емоциите на хората, няма ги радостите и сълзите, няма ги ужасите, които са изпитани от жените и децата, няма ги скриваните сълзи от безсилието на мъжете, защитаващи дома си. Хрониките на войните не ни казват как жените се справят с войната.
А българската жена има своята участ и дан в Балканската война, макар и незабележимо. Тя е на бойното поле, тя е в лазарета, тя е с ралото, за да осигури храна за семейството си, тя, в много случай е жертва на развихрилите се низки човешки страсти по време на войната.
Когато се говори за война, винаги се сещам за книгата на Нобеловия лауреат за литература Светлана Алексиевич „ Войната не е с лице на жена“. В тази книга тя представя войната през очите на жени, участнички във Втората световна война. Това са жени, които са били на фронта; жени, които са преживели Ленинградската блокада; жени, които са помагали на партизаните в окупирани територии; жени, които са били в тила и за били в домовете си, но са преживели ужаса да гледат гладните очи и смъртта на децата си, да получат вест от фронта за смъртта на съпрузите си. В разказите на тези жени войната е различна. Тя е пълна с емоция. Разказите не описват военните действия, а това, което са изпитвали жените преди боя, когато виждат убитите си другари и когато виждат убити вражестки войници.
Ние нямаме разкази на жените от Манастир за преживяното от тях за тези няколко месеца, през които няма сведения за това, какво се е случило. Можем само да се досещаме. Но фактът за тяхната смърт говори красноречиво за мъченията, на които са били подложени. Кой и защо хвърля в пропаст беззащитни жени и деца? Може би за да не кажат на света какво са преживели! Това не е първият случай на нечовешки действия по време на война. Очевидно при всяка война се отприщват най - лошите човешки качества. Това е един от аспектите на една война. Жестокост на мъчителите, която граничи с нечовешко поведение. И едновременно с това стоицизъм на жертвите - жените и децата от с .Манастир, стоицизъм, който ги държи за да понесат всичко в името на живота. Но мъчителите не са им позволили да живеят. Днес, покланяйки се пред паметта на тези жени и деца, се прекланяме и пред скръбта на техните мъже, бащи и съселяни, които са единствените, оставили свидетелски разкази за залавянето на жените и за усилията, положени в издирването им.
Ние винаги казваме, че поредното безумие на война ще е урок за бъдещите поколения. За съжаление световните политици са много слаби ученици. В днешния ден сме свидетели на много войни в целия свят, за съжаление и в Европа, която се считаше за стожер на мира. И всички войни изобилстват с трагедии, подобни на тази от с. Манастир. В историческите хроники за Балканските войни няма да се спомене за мъчениците от Мъгленик. Но всеки е жив докато са живи тези, които го помнят. Този малък паметник в центъра на село Аврен е съхранил имената на всички жертви на трагедията от 1913 г. Нашите баби и дядовци, водени от неуморимата Мара Михайлова, са съумели да запазят за поколенията спомена за всичко, което се случило в местността Мъгленик край Аврен. Ние сме сигурни, че в годините напред СТДБ и ТЖС ще пазят този спомен жив и тракийци ще се прекланят с почит пред паметта на тези 42 жени и деца.
Ще припомня отново думите на Никола Инджов: „Нашата памет е нашата мъка. Тази памет и тази мъка са родили нашия девиз: „Не забравяйте, но не отмъщавайте!“. За да не забравяме трагедията на Манастир, паметникът, който е пред нас, вика силно: „Войната не е с лице на жена“.
Проф. д-р Георги Михайлов се обърна към присъстващите с думите: „Тази памет е свята, тя трябва да бъде помнена и почитана, за да имаме не само история, но и да имаме и бъдеще. Бъдеще на единна България с ясни цели, удовлетворяващи всеки български гражданин. Насилието и войната не раждат нищо добро. Никъде по света никой въпрос, никоя съдба не са били решени позитивно с насилие“. Той припомни, че идеята за издигането на паметника възниква през 30-те години на XX век, подкрепена е от журналистката Мара Михайлова, една от основателките на Тракийския женски съюз. Но е реализирана чак през 1964 година. И добави: „Ние, като български граждани трябва да си дадем сметка, че такива паметници трябва да ни направят непримирими към проблемите за решаването на всички въпроси в този свят чрез война и насилие.“
Пред паметника на избитите жени и деца бяха поднесени венци и цветя от Съюза на тракийските дружества в България, от Тракийския женски съюз при СТДБ, от ТНИ, от Община Крумовград, от кметството на село Аврен, от тракийските дружества - членове на СТДБ, от политическите партии и обществени организации, от всички официални гости и признателни потомци.
Национални и местни медии отразиха събора:
https://bnr.bg/kardzhali/post/101708992/nacionalen-trakiiski-sabor-poklonenie-se-provejda-v-avren
© 2011 - Съюз на Тракийските Дружества в България
уебдизайн
