Тракийци се поклониха пред паметта на жертвите

На 23 септември 2023 г., в Аврен тракийци почетоха паметта на убитите през 1913 г. 42 български жени и деца.

На събора - поклонение присъстваха председателят на СТДБ Красимир Премянов, Краснодар Беломорски, зам. председател на ЦР на СТДБ и председател на Софийското тракийско дружество, членовете на Върховния комитет: Мариана Ликова, председател на ТД „Тракийско сърце” в Кърджали, Ангел Коджаманов, Иван Мамирев, председател на Тракийско дружество „Тракия-1922” в Крумовград, Веселин Костов, почетен председател на Тракийско дружество „Тракия-1922” в Крумовград, Иванка Мечева, съпредседател на Тракийския женски съюз при СТДБ, Даниела Коджаманова, директор на филиала на ТНИ  в Кърджали, Милена Алекова, кметски наместник на с. Аврен, Себихан Мехмед, кмет  на община Крумовград, Милко Багдасаров, областен председател на БСП в Кърджали, Цвета Караянчева, председател на 44-то Народно събрание, признателни българи и потомци на тракийски бежанци, активисти на тракийското движение и местни жители.

Организатори на традиционния събор-поклонение са Съюзът на тракийските дружества, Тракийският женски съюз при СТДБ, Община Крумовград и кметството в село Аврен.

Програмата  започна със заупокойна молитва в памет в памет на избитите жени и деца от село Манастир, отслужена  в църквата „Свети Иван Рилски“ в Крумовград и продължи пред паметника на избитите жертви в село Аврен. Кметът на селото Милена Алекова откри събора и представи официалните лица. 

Кметът на Община Крумовград Себихан Мехмед изтъкна, че трябва да се учим от историята, че някои преди нас е дал живота си, за да можем да живеем достойно в мир, затова е и почитта в този ден.

Кр. Премянов предаде поздравите на всички тракийци към присъстващите и поднесе благодарност за доброто сътрудничество с кмета на Община Крумовград и кмета на село Аврен, с които Съюзът на тракийските дружества в България и Тракийският женски съюз заедно организират събора-поклонение. Той заяви, че тракийската история е писана с кръв, която ги е научила не да отмъщават, а да прощават.

Председателят на СТДБ подчерта желанието на тракийци да живеят в свободна България, чиито символ е 3 март, когато е възстановена държавността и осъществена мечтата за единение на българите в Мизия, Тракия и Македония. Затова е недопустима исканата промяна на националния празник.

В словото си Иванка Мечева, съпредседател на ТЖСБ заяви:

„Уважаеми гости на събора,

Уважаеми тракийци и жители на с. Аврен,

„Днеска скърбят и Бог и Аллах

и всички ние скърбим със тях. …

Днес е ден с незарастнала рана

И време за свят поклон настана!“

Преди 20 години на това място прозвучаха началните и заключителни думи на „Реквиема“ на поета Ивайло Балабанов, посветен на събитията в местността „Мъгленик“:

За поредна година по решение на втория конгрес на Тракийския женски съюз в с. Аврен се прекланяме пред паметта на невинните жертви на поредна война. Започнало през 2002 г. това поклонение се превърна в неразделна част от календара на СТДБ. Поклонението е част от традиционния събор на жителите на с. Аврен. Преди 60 години поклонението се е превърнало в традиция и е било поводът за организиране на събора на селото, на който са се провеждали родовите срещи.

През настоящата година всички тракийци с гордост и мъка си припомняме събитията от началото на миналия век - героизма по време на Илинденско- Преображенското въстание и събитията около потушаването му, изминалите 110 години от разорението на нашите предци. Едновременно с това изразяваме нашия поклон пред силата, с която те са устояли на всички несгоди и трудности в живота и са продължили напред.

През тази година отбелязваме 90 години от създаването на Тракийския женски съюз. Той е възникнал именно с идеята да помогне на жените да преодолеят несгодите на ежедневието след принудата да напуснат домовете си в Тракия. Мара Михайлова, секретар на новоизградения съюз в публикацията си, която обосновава появата на ТЖС, пише:  „ТЖС не се съмнява, че трудолюбивата, скромна и вярна до смърт на своето семейство тракийка ще намери сама пътя, който води до нейния общ дом-Тракия. За него тя ще даде колкото сили има…“

Още от създаването си ТЖС се стреми да съхрани паметта за Тракия и всички детайли, свързани с различните събития. А събития, свързани с паметта за Тракия има много - участието в Илинденско-Преображенското въстание, събитията край Маджарово, разорението. Но Мара Михайлова, като секретар на ТЖС, се захваща с подкрепа и реализиране на идеята на тракийското дружество в Крумовград за издигане на паметник на избитите жени и деца в местността „Мъгленик“. Тези жени са били връстници на основателките на ТЖС.

Мара Михайлова започва активно да работи за създаване на паметника: организира събрание в с. Аврен, на което се избира инициативен комитет за строителството на паметника; ангажира ръководството на СТДБ, организира подписка за събиране на средства за паметника. Събрани са 5 304 лв., недостатъчни за реализиране на идеята. Като че ли всичко с паметника е приключило след последвалите политически събития: войната и промените след 1944 г.
Но когато има една упорита жена и авренци, които не забравят трагедията, почти 30  години след възникване на идеята за изграждане на паметника, след много упоритост и убеждаване на държавните служители, държавата отпуска необходимите средства и през 1964 г., на 17 октомври, се открива паметник в почит към паметта на 42-те жертви.

В деня на откриване на паметника тук идват почти всички останали живи свидетели на трагедията, наследници и роднини на жените, намерили смъртта си в урвите на Мъгленик. Още тогава с присъствието си хората заявяват, че всичко от трагедията се помни.

Но постепенно времената се променят, постепенно свидетелите на случилото се си отиват от този свят. Голяма част от жителите на селото намират своята прехрана надалеч, дори извън България. Като, че ли постепенно забравата за отминалите събития започва да се настанява под ежедневните грижи за семейството и поминъка. И отново жените, обединени от възстановения ТЖС, връщат спомена и не позволяват той да избледнее.
В своята книга „Родени от Тракия, родили за Тракия“ Петра Мечева пише:

„През ноември 2000 г. в Кърджали се проведе заседание на клубовете на жените тракийки от Пловдив, Бургас, Хасково, Стара Загора и др. На входа на Тракийския дом се срещнахме с Димитър Антонов, кмет на с. Аврен. Той ми разказа за паметника в центъра на селото. Това предизвика у мене интерес. Посетих селото, Зачетох се в написаното от четирите страни на величествения паметник. А предстоеше провеждане на втория конгрес на ТЖС.“

Председателят на ТЖС Петра Мечева предлага на II-я конгрес на ТЖС да приеме решение от 2002 г. да започне да се организира  поклонение пред паметта на жертвите-жени и деца от с. Манастир. Това решение се приема и за пръв път след промените през 2002 г. пред паметника се събират тракийци от цялата страна. Поклонението прохожда трудно. Както винаги обикновените хора се разбират лесно, но  противопоставянето идва от политиците. Времето е мъдър съветник, който помага да осмислим, че никой не може да промени историческите събития. Ние трябва да живеем с тях и да пазим спомена, независимо дали ни харесва този спомен  или не.

Особено мащабно е поклонението през 2003 г. През с. г. с активната подкрепа на ТЖС и СТДБ, се прави първа копка за реализиране на идеята на тогавашния кмет на селото Димитър Антонов за изграждане на нов християнски храм в селото. Строителството започва благодарение на финансовата помощ на родолюбивия българин Кирил Вълков от Хасково. С усилията на Петра Мечева, ТЖС успява да привлече към идеята бизнесмена Георги Гергов за да се завърши градежът на храма.

И днес в селото има къде да се поклоним и на Бог, и на Аллах. И за това своя принос има ТЖС. Покланяйки се на Бог и Аллах ние се молим както за упокой на жертвите на трагедията от Мъгленик, така и за мъртвите палачи - дано и те са се покаяли преди да поемат сетния си път от тази земя.

Днес ние се молим да живеем в нашата Родина в мир и сговор, така както са ни показали нашите предшественички. Мара Михайлова, владееща перфектно турски език, прави изследване „Бит на турското население от Източните Родопи“. За това изследване тя пише:

„ Ведно с тези добри хора /турците в Родопите/ мисля, ведно с тях страдам, слязох там, където са те, погледнах живота им с техните очи, допрях се до мъдростта им, до философията им, до вярата им. Навсякъде съм била като в свой дом“

Днес живеем в смутни времена. В навечерието на 90 годишнината на ТЖС всички ние се молим да живеем в нашия общ дом Европа в сговор и разбирателство. Всички българи  да отдаваме силите си за просперитет на нашата родна България.

Да помним завета „ Не забравяйте, но не отмъщавайте“

Пред паметника на избитите жени и деца бяха поднесени венци и цветя от Съюза на тракийските дружества в България, Тракийския женски съюз при СТДБ, ТНИ, Община Крумовград, кметството на село Аврен, тракийските дружества - членове на СТДБ, от политическите партии и обществени организации, от всички официални гости и признателни потомци.