Няма българин, няма тракиец, няма човешко същество, което да не настръхне пред нечуваното зверство, извършеното в местността край с.Глумово.

1913г., е една от най-трагичните в историята на България, поредната страница, написана с кръв, но по-зловеща от другите, защото е писана с кръвта на деца.

В началото на октомври 200 деца са изклани от турците, защото са българи. 200 български деца, 200 тракийчета, чийто живот е отнет без време. Нищо не може да оправдае случилото се, нищо не може да заличи този спомен.

107 години нашето общество коленичи пред мемориала на невинните детски души.

Обстановката тази година  ще попречи на тракийци да отидат да се поклонят пред паметника. Но това не означава, че онези малки герои са забравени.

Наш потомствен дълг е да ги почитаме в душите си, да ги помним и да разкажем на децата си тяхната история. Защото най-големия паметник е този в нашите души.Когато душата помни,забрава няма и не може да има!

Ние, младежите от Тракийски младежки съюз в България при СТДБ, няма да отмъщаваме, но и няма да забравим! Никога! Ще следваме завета им, ще се поклоним отново и отново пред този подвиг, неподвластен на времето и обстоятелствата!

Ще възпитаме децата си да помнят и знаят!

ТМСБ при СТДБ