90 години от рождението му

Никола ИНДЖОВ (1935–2020) е виден тракиец, член на Върховния комитет на Съюза на тракийските дружества в България и дългогодишен главен редактор на неговия  печатен орган в. „Тракия“. 

Роден е на 30 септември 1935 г. в Бургас в семейството на бежанци от Беломорска Тракия. Детството му преминава в Созопол, в Гюмюрджина (дн. Северна Гърция), а юношеството му – в град Хасково. Завършва Икономически техникум, следва във Висшия икономически институт за народно стопанство във Варна, учи испански език в Хаванския университет. Поет, публицист, романист и преводач на поезия. Работил е и като дипломат в Куба и Мексико. През годините превежда поезия от испански, португалски, руски и сръбски език – стихосбирки на поети като Виктор Хара, Пабло Неруда, Александър Прокофиев и много други латиноамерикански творци

Автор е на стихосбирки, сред които „Предчувствие“, „Дългосвет“, „Избор на звезда“, „Вятърничав скитник“, на романите „Попътна повест“, „Възречени от Манастър“, „По следите на норвежеца“, „Душа на друг човек“. Работи като литературен редактор в различни български вестници и списания. Главен редактор на сп. „Родолюбие“, в. „Литературен фронт“, „Литературен вестник“, в. „Камбана“, в. „Тракия“ – издание на Съюза на тракийските дружества в България.
Носител е на множество награди, сред които: от Празника на поезията (1961), от Световния младежки фестивал в Хелзинки (1962), от Съюза на съветските писатели (1967), от Съюза на преводачите (1999), от Съюза на българските писатели за най-добър роман („Възречени от Манастър“) за 2001 г., за най-добра публицистична книга („Приписки към времето“) за 2005 г. Негова е голямата литературна награда на Бургас (1996), Националната Ботевска награда (2001). За особени заслуги в развитието на българската култура му е присъден орден „Св. св. Кирил и Методий“ с огърлие (2006).

Получава и националната награда за патриотична поезия „Георги Джагаров“ (2008), Наградата на Съвета на европейската научна и културна общност „Златна книга“ за принос към българската култура (2012), Националната награда „Никола Фурнаджиев“ за цялостно творчество (2013), Националната литературна награда „Захарий Стоянов“ на едноименното издателство, БАН и Столична община – за цялостно творчество и по случай 80-годишния му юбилей (2015).

Убеден патриот и тракиец, Никола Инджов работи активно за тракийската кауза и за единството на Съюза на тракийските дружества в България. През 2017 г. със серия от публикации и изказвания той се противопоставя на група отцепници, които се опитват да обезсилят моралната, идейна и патриотична дейност на Съюза на тракийските дружества в България чрез разколническа дейност, чрез манипулации и заграбване на имущество, което не им принадлежи. Човек с будна съвест,  непримирим срещу неправдите, Никола Инджов повтаряше, че не трябва да забравяме откъде идваме и накъде отиваме.

Автор е на статии, интервюта и книги на тракийска тематика. За активната му дейност за популяризирането на българската национална кауза за Тракия Централното ръководство на Съюза на тракийските дружества в България го удостоява със златен медал „Капитан Петко войвода“.

Умира на 26 април 2020 г.