Енциклопедия е оценъчно обобщение на сътвореното през две столетия от автори, за които историческата Истина е преди всичко

Отзив за „Енциклопедия Тракия. Том първи. Българското национално движение в Тракия“, издадена през 2022 г. от Тракийския научен институт при Съюза на тракийските дружества в България

Написаната от доказани специалисти справочна книга е с широк тематичен обхват и се отличава със задълбочено качество на изследването, при това на достъпен и разбираем за читателите език. Научните факти са поднесени вълнуващо и осветляват тежката съдба на стотици хиляди тракийски българи прогонени чрез етническо прочистване от родните си краища, обаче съхранили своята човечност: „Не забравяй, но не отмъщавай!“

Въпросите повдигнати в ценния труд са с историческо и съвременно значение, защото много от тях не са решени и още са предмет на дипломатически преговори. Националната самоличност на тракийци личи от всяко тяхно участие в историческите събития и те са пример на съхраняване за всички българи в условията на поглъщащата глобализация. В Енциклопедията се откриват и имена на малко известни, но изявени личности, чиято дейност в миналото е допринесла за утвърждаването и опазването на националното съзнание с цената на непрестанен труд и благородна себежертва.

Времевото разделяне по периоди е съобразено с особените исторически условия на трите епохи: Възраждането, Следосвобожденската до Втората балканска война и от прокуждането през лятото и есента на 1913 г. до наши дни. Демографското описание е обосновано документално и дава вярна представа за значителното по брой българско население в Родопите, Одринска (Източна Тракия) и Беломорска (Западна Тракия), създало трайни обичаи, богат фолклор и забележително материално наследство. Историческите корени са дълбоки и не могат да бъдат изкоренени с насилие и прогонване, поради което потомците търсят и откриват родните огнища на предците. Знаейки от къде идват те ще могат да разберат накъде отиват по верния път към бъдещето. Бежанската участ е горчива, но калява характера и кара човек да търси себе си с волята да преодолее сполетелите го беди.

В тази Енциклопедия по най-убедителен се потвърждава, че за един народ всичко започва от вярата и просветата, за да се продължи с борбата за свобода. Много са имената в тази енциклопедия на свещеници и учители, които сеят надежди и знания от градовете до затънтените селца, като повечето революционери също са били „даскали“. Училищата и читалищата са гнезда за българщина, а Българската екзархия ги поддържа и ръководи в името на националното възпитание и опазване. От килиите до класните стаи навсякъде е мъждукала светлинката на надеждата за Освобождението от вековното иго. Потресаващо е как свещениците са опявали живи юнаците от „смъртните дружини“ в Странджа, защото са гинели на бойното поле.

Особено внимание е обърнато на периодичния печат и неговото разпространение и въздействие върху различни слоеве и селища в Тракия, където броят на буквените българи стремително нараства и те вече научават новините от широкия свят.

Най-известният войвода от Тракия е Капитан Петко войвода, но в Енциклопедията се добавят стотици имена на прославени борци, които прерастват от отмъстители в революционни дейци. На всеки от тях е отдадено заслуженото признание според делата с изтъкване на готовността им да загинат за свещеното дело на свободата. Песните и легендите са съпоставени с наличните доказателства, за да се постигне справедлива оценка на стореното за народ и Отечество. Силно впечатление правят посочените и показаните на снимки паметници на героите издигнати от техните признателни потомци. Наред с героичните прояви на хайдути и четници е отразена и подкрепата дадена от изтерзаното население, което страда от тежкия хомот на потисничеството.

Особено място е отделено на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г., на неговите апостоли и сподвижници в различни части на Тракия, като връх на националноосвободителното движение с всички негови битки и последици. От конгреса на Петрова нива до жестокото смазване на въстанието събитието е проследено и обяснено с убедителни доказателства, включително и относно неблагоприятното международно положение и невъзможността да се намеси българската армия като подаване ръката на спасението. Много страници са посветени и на отгласа на въстанието в Свободна България и по света, както и на честването на неговите годишнини. Дейците на ВМОРО и ВМОК са пресъздадени с техните заслуги без да се противопоставят едни на други в името на националната идея.

Съдбоносните Балкански войни 1912 – 1913 г. са представени с ключово важните събития, като предел между две епохи за тракийските българи. Македоно-Одринското опълчение се включва в освобождението на родните краища и се отличава със забележителна храброст. Овладяването на Одринската крепост (26 март 1913 г. по н. ст.) е обявен за Ден на Тракия, за да се чества и до ден днешен. Възторгът от свободата обаче за жалост трае кратко, защото през лятото на 1913 г. османската армия нанася удар в гръб и преминава определената от Лондонски договор за мир линия Мидия – Енос. Така започва страшното етническо прочистване на тракийските българи с десетки хиляди жертви и масово прогонване от родните огнища. Принудителното преселване е отразено цялостно от международните договори до настаняването по места в Свободна България. Съхранената Западна Тракия е отнета в края на Първата световна война по силата на Ньойския диктат (27 ноември 1919 г.), причинявайки нова бежанска вълна.

Заселването на тракийските бежанци е отразено за всяко отделно селище с начините на оземляване, построяване на жилища и обществени сгради и продължаване на вековните традиции при новите условия на съществуване. Цялостно е разкрита дейността на Тракийската организация и на нейните отделни дружества, както и взаимната помощ при преодоляването на множеството трудности. Тракийци участват в обществения живот и не забравят за родните места с мечтата за завръщане. Външната политика на Царство България е изправена пред препятствията, създадени от съседните държави, но прави възможното да защити правата на бежанците. През Втората световна война Западна Тракия е възвърната за три години и половина, но Парижкият договор за мир отново я отнема и предава на Гърция.

Тракийската организация продължава дейността си в епохата на Народна република България в условията на Студената война, както и след промяната на 10 ноември 1989 г., когато южната държавна граница е вече преодолима за потомците, но те не получават полагаемото се обезщетение за заграбените имоти.

Приносни са и страниците на Енциклопедията посветени на историописта на българското национално движение в Тракия с позоваването на многобройните научни изследвания от различни поколения историци. Сред тях изпъкват трудовете на Тракийския научен институт написани от професионалисти и разпространени у нас и в чужбина. Предлаганата на вниманието на любознателните четци Енциклопедия е едно оценъчно обобщение на сътвореното през две столетия от качествени автори, за които историческата Истина е преди всичко и над всичко.

https://epicenter.bg/article/Akad--Georgi-Markov--/329141/11/0