Доц. д-р Геновева Михова, председател на филиала на ТНИ в гр. Варна

Този завет на тракийските българи понастоящем е основен жалон в дейността на  структурите на тракийското движение у нас. Традициите  в  насока за поддържане жива и непомръкваща  тракийската кауза в съзнанието на младите поколения заема приоритетно място  в работата и  на Тракийския научен институт и  филиалите му в районите, където са намерили приют и подкрепа бежанците от Тракия. От първите масови заселвания в Родината на прогонените от родните им места тракийски българи след Освобождението на България от османско робство през 1978 г. и след подушването на Илинденско-Преображенското въстание са изминали почти век и половина. Времето тече, поколенията се сменят и това се отразява неумолимо на съхраняването на паметта за драматичните събития, разиграли се в европейските територии на  Турция, характеризирани понастоящем като етническо прочистване и геноцид.

Филиалът на Тракийския научен институт във Варна от самото си създаване на 26.02.2019 г. е поел отговорността си да противодейства на тази тенденция със средствата на научно-изследователската и научно-популяризаторската дейност. В своите издания той се стреми да предоставя на потомците на тракийските българи от региона информация и анализи за живота на предците им, обитавали и облагородявали векове тези земи, за поминъка им, за участието им в извоюването на църковна независимост и в национално-освободителното движение за възстановяване на българската държавност, за духовното им развитие и специфичната тракийска култура. Това е обичайната тематика на ежегодните Известия на  филиала на ТНИ Варна, чиито три тома вече са на разположение на читателите, които носят Тракия в сърцето си. Първият от тях, съфинансиран от Фонд „култура” на Община Варна съдържа научните доклади, изнесени на Националната научна конференция „Делото на Кап. Петко Войвода – исторически и съвременни измерения”, чиито автори са изтъкнати български учени и регионални изследователи в областта на тракийската проблематика. Във том втори акцентите са върху проблемите за тракийските бежанци във Варненска област от периода 1913- 1931 г. според сведения на Държавен архив Варна с автор Николай Илчев, за изследването на Румен Иванов относно селищата с българи мюсюлмани в Източна Тракия, за преселването на българите от Таврия в България /1943-1944 г./ с автор Владимир Калоянов, както и за проучвания за селища, от които идват тракийските бежанци в Варненска област и др.

Излезе от печат и том трети на Известия на Тракийския научен институт филиал Варна. Изданието  беше осъществено също с финансовата подкрепа на Община Варна чрез фонд „Култура”.  Основната тематика в него е свързана с принудителното изселване на българите от Източна Тракия на основата на изследванията на доц. д-р Стоян Райчевски. Авторът на тази разработка ни предлага задълбочени анализи и коментари за хронологията и същината  на  процеса за обезбългаряването на Тракия, фокусирайки се върху събитията в навечерието, по време и след потушаването на Илинденско-Преображенското  въстание, след реокупацията на Източна Тракия през 1913 г. и  в навечерието и след Първата световна война. Респектиращи факти за преживяната драматична участ от тракийските българи се съдържат в приложените архивни документи на български дипломатически представители в Османската империя, деятели на Българската Екзархия, агенти на тайните служби и непосредствени свидетели на прилаганите жестокости и репресии спрямо българското население. Човешкото въображение трудно може да си представи изпитанията, на които са били подлагани сънародниците ни с посегателствата върху живота,  честта и достойнството им, върху народностната им принадлежност, върху движимото и недвижимото им имущество. Изключително ценна за потомците на тракийските българи е информацията за селищата, от които идват бежанците от Тракия и приложените подробни справки за местата, където са се заселили в България. Значителна част от най-младите потомци изпитват затруднения да установят родните места на предците си,  да проследят мъчителния им път, по който те  достигат до Майка България, да узнаят къде са техните родственици и земляци. В случая те ще бъдат до голяма степен облекчени.

В том трети на Известията е отбелязана 110-годишнината от Балканската война 1912 г. с  научна статия за демографските основания, включени в комплекса от мотиви за постигане обединението на България чрез инициирането на тази освободителна по своя характер война. Представени са и последиците за развитието на населението от драматичната развръзка на събитията, свързани в Междусъюзническата война, когато са последните акорди на окончателното обезбългаряване на османските територии на Тракия.

В изданието  са поместени отзиви за нови книги, посветени на тракийската идея.