Д-р Ваня ИВАНОВА

На 6 юни т. г. стотици тракийци, представители на държавната и местната власт, на духовенството, на обществени организации и институции се събраха на Национален младежки тракийски събор-поклонение пред мемориалния комплекс на Илиева нива.

Изграден през 1996 г. в памет на избитите над 200 тракийски деца, мемориалният комплекс съхранява историческата памет и напомня за трагедията през 1913 г. 30-годишнината от неговото откриване е повод да сe припомнят фактите и да се отдаде признание на хората, допринесли за създаването на комплекса, който всяка година събира тракийци и родолюбиви българи за почит и поклонение пред децата, които никога не пораснаха.

На 25 юли 1995 г. по време на национално съвещание на Съюза на тракийските дружества в България (СТДБ), проведено  в Кърджали Димитър Славков - председател на местното тракийското дружество „Димитър Маджаров“, предлага да се построи паметник на децата, избити до с. Глумово, Ивайловградско. Предложението е прието и реализирано от Съюза на тракийските дружества в България. Избран е Инициативен комитет с председател управителя на Оловно-цинковия завод в Кърджали инж. Руси Дафинов и членове: директорите на ОББ – Стефан Деков, на Булбанк – Петър Георгиев, други банкери и бизнесмени.

Първата копка е направена на 27 юли 1995 г., а мястото, на което започва строежът, е осветено от отец Боян Саръев. През следващите месеци се провежда дарителската кампания за набирането на средства за детския паметник, в която се включват всички тракийски дружества в страната. Част от нея е дарението, направено от тракийския бежанец Илия Русков, който дарява на СТДБ своята нива, за да може в нея да се построи паметникът. По идея на председателя на Съюза Костадин Карамитрев в знак на благодарност местността е именувана на името на дарителя – Илиева нива.

През декември 1995 г. е обявен конкурс за изграждането на паметник на избитите тракийски деца. Експертен съвет от тракийски общественици и дейци на културата одобрява проект за детски паметник на скулптора Емил Пенчев и проект на арх. Белчева за архитектурното оформление на тракийския кът около паметника.

Ето какво си спомня днес авторът на паметника Емил Пенчев: „Още в началото си дадох сметка, че темата за този паметник е твърде тягостна, защото касае едно насилие върху деца“. В интервю за БНР, Кърджали, той подчертава, че не е търсил героичен прочит на трагедията, а художествен образ, който да внуши болката от случилото се. В центъра на композицията поставя разцепен кръст – символ на поругаването, а под релефа на Света Богородица разполага две детски фигури, белязани от жестокостта и насилието.

Шест години след откриването на мемориала бронзовите детски фигури са откраднати. Именно това събитие и до днес остава най-болезненият спомен за автора.

„Много неприятно бях изненадан да разбера, че тези фигури, двете детски фигури, са откраднати“, разказа той. Спомняйки си разговора с журналиста Иван Бунков, от който е научил за посегателството, Пенчев цитира собствената си реакция: „Помълчах и му казах само това, че все едно ги заклаха още веднъж.“

Според Емил Пенчев с кражбата е нарушена цялостната идея на паметника, тъй като именно фигурите са носели най-силното внушение за съдбата на децата от Илиева нива. Надеждите за възстановяването им засега остават неосъществими.

Мемориалният комплекс на Илиева нива се състои от три части.

Първата част, дело на Емил Пенчев, е паметникът на избитите деца, който е символ, задължаващ потомците да помнят, че няма нищо по-свято от детския живот.

Втората част, дело на свещеника Петър Кочанов, е параклисът „Света Петка Българска“ – покровителка на Тракия. Този символ има за цел да напомня на поколенията за онези тракийци, които през 1913 г., прогонени от домовете си, загиват под жестоката сеч на турския ятаган, търсейки път към отечеството България.

Третата част е тракийската чешма, изградена като дарение от ВиК – Кърджали, с директор Харалампи Джелепов. Тя символизира живата връзка с родните места и безсмъртието на един народ. Времето отмива много неща, но не и паметта на тракийци, които не забравят, но и не отмъщават.

На 12 октомври 1996 г. тракийският мемориал „Илиева нива“ е тържествено открит в присъствието на стотици тракийци, ръководството на СТДБ, областния управител на Хасково Ангел Найденов, кметовете на Хасково, Ивайловград, Маджарово, Свиленград и Любимец, общественици, скулптори и архитекти, дарители.

За приноса им в изграждането на тракийския мемориал „Илиева нива“ ръководството на СТДБ награждава със златен медал „Капитан Петко войвода“ Илия Русинов, Петър Кочанов, Емил Пенчев, Руси Дафинов, Георги Жилов, Харалампи Джелепов, Тодор Сендов, Юри Захариев, Петър Петров, Делчо Борисов и отец Боян Саръев.

Тракийският женски съюз отправя послание към жените от целия свят да пазят живота, да се борят срещу войните, за спазването на Конвенцията на ООН в защита на правата на детето, за мирен детски свят, за свят без експлоатация на детския труд, без мизерия и глад, за свят на грейнали детски очи и радостни усмивки.

Словото на председателя на СТДБ при откриването на мемориалния комплекс дава отговор на въпроса защо тракийци градят паметници. Правят го „в името на българщината, в името на родината България“, за да покажат, че са част от българския народ по рождение, по дух и произход. Градят, за да съхранят миналото и историческата истина.

Безспорен факт е, че българската история съдържа много изстрадани истини, част от които е и тракийският въпрос, чието решаване е ключ към настоящето и мост към бъдещето. Изграденият мемориален комплекс с дарения на хора и институции показва тяхното родолюбие, пред което няма как да не се осъзнае необходимостта от преклонение пред стойностното и непреходното. Той, както и останалите паметници, изградени от тракийци, винаги ще напомня, че в човешката цивилизация няма място за насилие и войни.

Източници:

* ИВАНОВА, Ваня Ангелова.  Съюзът на тракийските дружества в България в битка за паметта и търсене на историческа справедливост (1990-2020). Монография. ИК УНСС, 2021 г. Съюзът на тракийските дружества в България в битка за паметта и търсене на историческа справедливост (1990-2024). Второ допълнено издание. СПЕКТЪР, 2024.

* ПЕНЧЕВ, Емил. Откраднатите фигури промениха смисъла на паметника. Интервю на Галина Стефанова с Емил Пенчев за БНР, Кърджали. https://bnrnews.bg/kardzhali/post/486980/otkradnatite-figuri-promeniha-smisala-na-pametnika