(ПО СЛУЧАЙ 100-ГОДИШНИНАТА ОТ АНГОРСКИЯ ДОГОВОР)

Тракийският научен институт (ТНИ) отбеляза с научна конференция 100 години от Ангорския договор. Организатори на събитието бяха ТНИ и Съюзът на тракийските дружества в България (СТДБ), а любезен домакин Университетът за национално и световно стопанство.

Мероприятието беше уважено от проф. Димитър Димитров – ректор на УНСС, Красимир Премянов  – председател на Съюза на тракийските дружества в България, Антон Хекимян – общински съветник в СОС, представители на Военна академия „Г. С. Раковски“, Краснодар Беломорски – зам.-председател на ЦР на СТДБ,  членовете на ЦР на Съюза: член-кор. проф. Георги Михов, посланик Георги Димитров, проф. Павел Демиров, членовете на ВК на СТДБ: Владимир Лайшев и д-р Люцкан Петров, представители на Тракийския научен институт, студенти, преподаватели и докторанти в УНСС.

Председателят на СТДБ Красимир Премянов откри тържествената част на конференцията с благодарност към проф. Димитър Димитров за домакинството, партньорството и любезното съдействие за организиране на настоящето събитие, както и на всички участници и гости, които с присъствието си уважиха научната конференция.

Доц. д-р Ваня Стоянова – научен секретар на ТНИ прочете поздравителен адрес, изпратен от Илияна Йотова – вицепрезидент на Република България.

Поздравителни адреси бяха получени от проф. Иван Върляков – изпълнителен директор на РАО „Тракия“ и от научни организации.

Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров сподели, че е потомък на тракийски българи, което го свързва с тракийската кауза, със Съюза на тракийските дружества в България и Тракийския научен институт като институции за опазване на паметта, на  тракийското  историческо и културно наследство.

След тържествената част започна научната конференция, организирана в три заседания, в които участие взеха водещи български учени.

В първото заседание, ръководено от проф. Боряна Бужашка, с доклади участваха:

Чл. кор. проф. Васил Проданов – Алтернативни интерпретации и сблъсъци на паметта на българите и турците и Тракийският въпрос.

Проф. Проданов направи отчет и за извършеното от Тракийския научен институт през 2025 г., като акцентира на основните направления от неговата дейност.

Проф. Светлозар Елдъров – Дипломатическата предистория на Цариградския договор от 16/29 септември 1913 г.

Доц. Ваня Стоянова – Към предисторията на Ангорския договор.

Д-р Красимира Узунова – Вътрешно-тракийската организация и войводата Т. Николов (1920 – 1925 г.).

Във второто заседание, с водещ чл. кор. проф. Васил Проданов, участие взеха:

Проф. Боряна Бужашка – Ангорският договор 1925 г. – между възхвалата и отрицанието.

Емилия Славкова – Ангорският договор, статутът и съдбата на тракийските българи.

Стоян Райчевски – Протестът  на  тракийските бежанци срещу Ангорския договор.

Виолета Костова – Преговорите в Ангора, отразени в български вестници,  1924-1926 г.  („Демократически сговор“, „Слово“, „Пряпорец“, „Мир“, „Борба“ – Пловдив). 

Проф. Евгения Калинова – Ангорският договор и изселническият проблем в българо-турските отношения.

В третото заседание, председателствано от проф. д.ист.н. Светлозар Елдъров, с доклади и научни съобщения участваха:

Петър Воденски – Дипломатически усилия и проблеми при изграждането на съвременната договорно-правна база на междудържавните отношения между България и Турция.

Д-р Петя Павлова – Мястото на Тракийския въпрос в Договора за приятелство, добросъседство, сътрудничество и сигурност между България и Турция  от 1992 г.

Антон Иванов – Българо-турската граница в района на устието на р. Резовска и залива на вливането й. Граничен спор и уреждане на разграничаването на морските пространства в неговата акватория (1913 – 1999 г.)

Д-р Мариян Карагьозов – Турското влияние на Балканите и неговите лимити в началото на ХХI век.

Доц. Иван Винаров – „Душевните граници" на Ердоганова Турция.

Д-р Ваня Иванова - Делото на тракийци за съхранение на българското културно-историческо наследство в Одринска Тракия.

Конференцията приключи с ползотворна дискусия.