Научната конференция, организирана от Тракийския научен институт, Съюза на тракийските дружества в България и Община Малко Търново, се проведе в залата-музей на Петрова нива в присъствието на потомци на тракийски българи, гости и журналисти.

Кметът на Малко Търново Илиян Янчев откри конференцията с благодарност към  СТДБ, ТНИ и учените, които активно участват съдействат за запазване на паметта.

Председателят на Съюза на тракийските дружества в България Красимир Премянов приветства участниците в конференцията и поднесе благодарността на тракийци към Община Малко Търново, която последователно работи за запазването на българщината в района. Той подчерта, че тази година научната конференция е посветена на 90 годишнината от създаването на Тракийския научен институт, който създаден от видни тракийски деятели в далечната 1934 г. и вече 90 години е изследовател и пазител на тракийската памет.

Водещ на конференцията бе председателят на ТНИ член кор. проф. Васил Проданов, който след встъпителни думи, предостави думата на доц. д-р Ваня Стоянова. Нейният доклад, озаглавен „Създаването на Тракийския научен институт през 1934 г. – цели и задачи“, акцентира на неговото учредяване на 30 септември 1934 г. с решение на XVIII редовен събор на Тракийската организация с цел изследване на историята, етнографията, езика, фолклора и културата на българите от Източна и Западна Тракия, както и участието им в борбите за освобождение и обединение на българския народ. Посочено бе, че  за пръв председател на ТНИ е избран Христо Караманджуков, за негов почетен председател Софийският митрополит Стефан, а в състава му са включени видни учени, интелектуалци и общественици като акад. Димитър Михалчев, Димитър Попниколов, Стою Шишков, Станимир Попов, Димитър Янев, Стоян Мавродиев, Георги Попаянов, и др. Проследена бе изследователска и издателска дейност дейността на ТНИ през годините.

Проф. Светлозар Елдъров говори на тема „Любомир Панайотов и Стайко Трифонов – видни деятели на Тракийския научен институт и изследователи на тракийския въпрос“.

Проф. д-р Боряна Бужашка продължи темата с акцент върху външнополитическите аспекти на тракийския въпрос в изследванията на Тракийския научен институт.

Историкът Стоян Райчевски проследи пътя на Иван Орманджиев като  изследовател на национално-освободителните борби на тракийските българи.  

Доц. Геновева Михова се спря на Варненското изследователско поле, посветено на Тракия и тракийското движение.

Обобщени данни за същността и спецификите на бежанското движение в Бургаска област през периода 1913 – 1925 година представи д-р Иванка Делева

Д-р Мария Попиванова запозна участници и гости с ролята на Стоян Карайбишев като войвода на Стоиловската смъртна дружина.

В края на конференцията д-р Ваня Иванова представи том I и II на Енциклопедия „Тракия“ като подчерта, че това са  научно-справочно издания, съдържащи информация за българското национално движение в Тракия, от Възраждането до наши дни, различните форми на неговата организация, промените в целите, личностите и общностите, участващи в този процес (том I), и за етнографията, фолклора и езиковите особености на тракийските българи (том II).  Присъстващите бяха запознати с авторите, работил върху двата тома, които са издадени от СТДБ и ТНИ, които чрез своята многообразна дейност, са се утвърдили като институции за съхранение на паметта и българската идентичност. Това е и основното послание на Енциклопедията.

Д-р Иванова акцентира на писаното слово, като нещо, което остава  след нас в библиотеки и читалища, които ще продължат да бъдат образователни институции, даващи разнообразни възможности на хората за общуване с историята и познанието, ще бъдат онзи информационен център, от който всеки ще може да получава разнообразна, подредена, но и научнообоснована информация, каквато предлага Енциклопедия „Тракия.“ Затова публикуването и разпространението на Енциклопедията бе оценено като изключително  полезна и родолюбива дейност.

Последвалата дискусия в залата е доказателство, че учените могат да се гордеят с резултатите от своя изследователски труд.