Предложението за промяна на наименованието на Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост в „Ден на българската писменост, просвета и култура“, направено чрез Законопроект за изменение  на Кодекса на труда и прието на първо четене от Народното събрание на 1 октомври 2020 г., предизвика оправдана реакция в обществото. Две научни звена на Българската академия на науките – Кирилометодиевският научен център и Институтът за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ излязоха със становища, че това преименуване игнорира общославянската значимост на Славянските равноапостоли Кирил и Методий, които стоят в основата на най-стария български народен, просветен и църковен празник, и подценява българския принос в европейската култура. Те бяха подкрепени и от други учени и общественици, а в обществото се разгоряха дебати, в които се чуха различни мнения.

Съюзът на Тракийските дружества в България и Тракийският научен институт категорично възразяват срещу промяната в наименованието на Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост, която влиза в противоречие не само с историята на българския народ и неговата култура, но и с установената традиция на официалната държавна празнично-обредна система в нашата страна. Празникът на Славянските апостоли св. св. Кирил и Методий, традиционно установен на 11 май в православния календар и честван за първи път през 1851 г. в Пловдив като училищно-просветен, а не чисто религиозен празник, бързо се налага като първия общобългарски национален празник, който разчупва рамките на църковния календар и се превръща в национален символ, културна стратегия и политическа програма още в епохата на Българското възраждане. В свободната българска държава той, заедно с 3 март, датата на подписването на Санстефанския мирен договор, е официален държавен празник, чества се от първата година след Освобождението и неизменно присъства във всички укази и закони, които уреждат въпросите с празничните дни. За значението на Кирилометодиевската символика свидетелства и фактът, че най-високото по ранг българско държавно отличие в онази епоха е орденът „Св. св. Кирил и Методий“, създаден през 1909 г., чийто първи носител е Патриархът на българската литература Иван Вазов.

След смяната на календарния стил през 1916 г. празникът на св. св. Кирил и Методий се отбелязва на 24 май, като това е в сила както за гражданския, така и за църковния календар.

В годините на прехода след 10 ноември 1989 г. започна възстановяване на традиционните празници от епохата преди Втората световна война. Опитът на миналото, осмислен в настоящето, отсява мимолетното и преходното и оставя трайното и значимото, което днес изразява съдържанието и същността на националния ни календар. Празници като 3 март - Ден на Освобождението на България от османско владичество, 6 май - Ден на храбростта и празник на Българската армия, 24 май - Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост,  6 септември - Ден на Съединението на България, 22 септември - Ден на Независимостта на България и 1 ноември - Ден на народните будители, заедно с другите празнични дати от официалния държавен календар, са се родили и утвърдили в периода от Освобождението до Втората световна война.

Вместо да служат като символи на националното обединение, все още точно в дните на официалните им чествания празниците нерядко се превръщат в обект на разгорещени дебати „за“ или „против“, използвани за внасяне на политически напрежения и обществени разделения. Това още по-ярко откроява силата на историческата традиция, по която са длъжни да се подравняват управляващите и елитите, ако не искат да подхранват разделения в дълбините на народната душа. Официалната празнично-обредна система на България не бива да зависи от управленски мандати, не трябва да се влияе от политическа конюнктура или партийни интереси, не може да бъде обект на разностилие по лични чувства или предпочитания. Като плод на изстраданата борба на нашия народ за свобода, себеутвърждаване и идентичност тя трябва да бъде символ на национално единство. За да се постигне това и да бъде възстановена докрай националната традиция, трябва да се направи последната крачка - да се създаде закон, който да регулира тази колкото чувствителна и важна материя. В миналото България е била пионер в уреждането на официалната държавен празничен календар на основата на закони, създадени и приети през 1900 и 1911 г. и впоследствие допълвани от Народното събрание.

Съюзът на Тракийските дружества в България и Тракийският научен институт се противопоставят срещу преименуването на Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост и призовават народните представители да не зачертават приноса на България в европейската цивилизация.  СТДБ и ТНИ апелират за широка обществена дискусия за възстановяване на историческата традиция на българския национален календар и приемането на Закон за Националния празник и официалните празнични дни на Република България. В последните десетилетия тази материя у нас се регулира от Кодекса на труда (чл. 154, ал. 1, 2), което принизява значението на официалните държавни празници до почивни дни  В редица страни обаче официалната държавна празнично-обредна система е обект на специален закон.

Съюзът на тракийските дружества в България и Тракийският научен институт призовават българските учени, интелектуалци и културни дейци да подкрепят идеята за възстановяване на националната традиция за Закон за Националния празник и официалните празнични дни на Република България и с общи усилия да спомогнат за неговото създаване и за укрепване на духовното единство на българската нация и държава. Българските политици и държавници също трябва да подкрепят тази инициатива и първи да дадат пример за превръщането на празниците от официалния календар в реален символ на обществено съгласие и национално единство.