На 19 септември 2026 г. в Хасково се проведе родова среща на Каракирковия род – събитие, което събра потомци на легендарния Войвода, арх. Анастас Карчев – кмет на Община Свиленград, Красимир Премянов – председател на Съюза на тракийските дружества в България, член-кор. проф. Васил Проданов – председател на Тракийския научен институт, д-р Ваня Иванова - главен редактор на в.„Тракия“, Кирил Сарджев – председател на ТД „Георги Сапунаров“, гр. Хасково, Възкресия Вълева – председател на  ТД „Димитър Маджаров“, гр. Маджарово, военнослужещи от полигона „Корен“, тракийци и граждани на Хасково.  Срещата бе посветена на 220 години от рождението на бащата на Войводата –  Кирко Каракирков и на стремежа паметта за Капитан Петко да бъде съхранена и предадена на следващите поколения.

Инициатор на срещата беше Пенка Чакалова - Генева, правнучката на Капитан Петко войвода и член на Върховния комитет на СТДБ. Основен организатор - нейната дъщеря Светлана Костова. Провеждането й стана възможно благодарение на съвместните усилия на личности и институции, работещи за съхранението на българската историческа памет – родствениците на легендарния войвода, Съюз на тракийските дружества в България, Тракийски научен институт, ТД „Георги Сапунаров“ и Община Хасково.

Събитието започна пред величествения паметник на Войводата.

Програмата включваше тържествени слова, поднасяне на цветя пред паметника на легендарния войвода и срещи между представители на различните разклонения на рода. За родствениците това бе възможност не само да почетат своя знаменит предшественик, но и да се срещнат с далечни роднини, да споделят семейни истории и да съхранят живи връзките между поколенията.

88-годишната бивша учителка по български език Пенка  Чакалова - Генева, чиито прадядо Митрьо е брат на войводата, от малка живее с песните и разказите за Петко Каракирков. Тя произнесе трогателно слово, в което подчерта, че примерът на Капитан Петко трябва да бъде модел за поведение на младите българи.

Днес Пенка Чакалова Генева е активен член на Върховния комитет на Съюза на тракийските дружества в България. Автор е на шест книги за Беломорска Тракия и своя именит родственик, чрез които предава родовата памет на младите хора, както и на своите деца и внуци. Приносът ѝ към съхраняването на паметта за тракийците бе отличен от Съюза на тракийските дружества в България. Председателят на организацията Красимир Премянов връчи на Пенка Чакалова най-високото отличие – златен медал „Капитан Петко войвода“ с лента.

„Капитан Петко е пример за човек, който е посветил живота си на България, на свободата и на хората. Ние сме длъжни да пазим тази памет и да я предаваме на следващите поколения. Неговият пример трябва да е модел за подражание на младите хора“, каза Красимир Премянов. Той информира присъстващите, че на дневен ред е създаването на музей за Капитан Петко войвода в съвременна форма, достъпен за младото поколение.

Родствениците на легендарния войвода получиха от СТДБ и ТНИ като дарение фототипното издание на сборника от статии, документи и материали  „Петко войвода 1844 – 1900“. Оригиналното издание е дело на екип на Тракийския научен институт през 1954 г. по повод 50-годишнината от смъртта на войводата и е под редакцията на Никола Спиров, Анастас Примовски, Петко Караделков и Никола Христов. Издаването на сборника през настоящата 2026 г. е посветено на 130-годишнината на организираното тракийско движение в България.

Проф. Кирил Дрезов поднесе приветствие от името на своя род – на Петко Радев, наричан Малък Петко, побратим и съратник на Петко войвода.

Участниците в срещата аплодираха популярната песен „Петко льо, капитанине“ в изпълнение на народната певица Йорданка Велева от НЧ „Тракия“.

Поздравителен адрес до организаторите и участниците в срещата изпрати президентът Илияна Йотова (публикуваме го отделно). Сред получените поздравителни адреси бе и този на актьора Васил Михайлов, изпълнил ролята на Капитан Петко войвода в едноименния телевизионен сериал.

Срещата беше символ на родова принадлежност и уважение към личността на Войводата, посветил живота си на свободата на България. Нейното основно послание е, че паметта има значение, когато е жива, споделена и предадена на поколенията.