Драги славейновци,
Мили сънародници,

Радостен съм да бъда тук на вашия празник!

Горд съм да бъда с вас година преди да се навърши един век от Освобождението на революционно Славейно!

Днес живеем във време, когато като че ли светът става по-космополитен. Някои така са се вторачили към Европата, че забравят Българията. За тях по-важно е какво казва някой чужд посланик на велика сила или какво казва някой европейски чиновник, а не какво е важно и какво е добро за България. Други си мислят, че в емигрантските потоци навън в глобализираните градове на Западна Европа и Америка, където отидоха един милион българи и продължава да изтича най-доброто от нашия народ, няма нужда от национална идентичност, важно е да научиш чужд език, да се слееш с чуждата култура, да преуспееш в чуждата среда. И грешат, ужасно грешат, защото днешният свят става все по-глобален и космополитен, но същевременно и именно затова, и все повече цени локалното, местното, славните традиции и история. Без корени в Париж и Берлин, в Рим и Мадрид, в Лондон и Ню Йорк, ти си никой. Където и да си, ти можеш да бъде силен, да усещаш смисъл, ако знаеш кой си, а за да знаеш кой си трябва да имаш история – история на рода, селището, родината. Те ти създават корените, те ти създават самочувствието, те ти създават усещането, че назад преди тебе има  много важни неща, на които да се опреш. И колкото по-ярка е тази история, колкото по-големи личности има в нея, толкова по-силен си и ти самият. А Славейно е мястото именно с корени на славна история. В него можеш да се върнеш, да поговориш със славните сенки от миналото, да се усетиш много по-значим в днешния глобален свят.

23 години се водят битки у нас за правилната и неправилна история на национално равнище в България. И дори в парламента не могат да се разберат за кои исторически личности да стават на крака в чест на паметта им и за кои не. За разлика от българския парламент, ние тук в Славейно знаем пред кого да ставаме на крака, знаем пред кого да се прекланяме. В тези тежки времена за България най-трайното си остава регионалната история и регионалната идентичност. Конкретната история на селищата, на родните места, където всеки от нас има по една “хубава моя горо”, която му “мирише на младост”.

Славейно е едно от местата на паметта, което е и ще бъде изследователски интерес на Тракийския научен институт. Защото за нас Тракия не е само в най-българската равнина – тракийската, но и в най-българската планина – Родопите. Тук е Славейно, което е било, е, и ще бъде гордост на СТДБ, за всеки тракиец в България. Защото вие сте част от най-доброто от тази история, която ние искаме да съхраним и чрез нея за затвърдим и нашата идентичност – идентичността на родопчани, идентичността на тракийци, идентичността на българи.

Славейно –  селото, дало най-много комити за България и най-много лекари на България,  е с малко жители на демографската карта на страната, но написано с много големи букви на историческата карта на България, по-големи букви, отколкото на десетки пъти по-големи градове и населени места. Огромните букви, с които то стои в нашата памет и нашата идентичност му придават особено духовен, особено ценностен смисъл. И няма как да не бъде така. Къде другаде в историята на България цялото село участвува в революционна организация? Колко са селищата у нас - страна, за която се казва, че в нейната история имало много предатели, в които не е имало нито един предател? Къде другаде, освен в селото на Пейо Шишманов и проф. Константин Чилов имаме това уникално съчетание на устрем към свобода и на устрем към лечение и спасение на човека. Къде другаде в България, която днес обезлюдява и откъм българи, ще намерим на едно място толкова хора, които са били готови да умрат, за да останат българи? Къде другаде днес, когато България обезлюдява и откъм лекари ще намерим място, дало толкова много лекари на същата тази наша България?  Къде другаде не само в България, а и по света ще намерите селище, дало най-много комити и най-много лекари на човек от населението? Къде другаде освен в това свято място на българската свобода, което има и единственото по рода си звание в света – “Свещено място на българската медицина”?

Нуждаем се от Славейно – от това място на паметта, в което в такива дни срещаме сенките на всички тези, които са крачили през историята и са оставили дирята си в нея по тези места. Да се поклоним смирено пред един български Ерусалим – мястото, на което са пристигнали и намерили убежище, в своето бягство от враговете през родопската пустош вашите прадеди, оказвайки упорита съпротива на опита да им бъде отнета тяхната вяра през 1669 г. Мястото, което те са превърнали в непревземаема крепост за българския дух в този край на родината.

4 август е датата на нашето поклонение, когато ние вървим смирено по тези свети места. Минаваме през Хайдушки поляни, където е паметникът на Преображенци и където като че ли все още витаят и сенките на римляните, и сенките на Пейо и Кольо Шишманови.

Вървим мислено след хайдушките дружини на Витан войвода и Чило войвода.
Възхищаваме се на градежа през 1836 г. на уникалната за робските времева черква, символизираща ценността на вярата и идентичността -  черквата “Св. Пророк Илия” с нейния позлатен купол..

Вървим след това към Възраждането на България и да послушаме глъчта на големите родове в тези къщи с великолепна родопска възрожденска архитектура.

Срещаме сянката на Ангел Инджов, осъден от турците на 101 години затвор.

Чуваме възторзите от Освобождението през 1878 г. и усещаме покрусата от оставането след това според Берлинския договор под Османска власт.

Виждаме как само десет години след това обаче създаденият революционен комитет в Славейно започва нова битка за Освобождение.

Срещаме и се прекланяме пред родопския войвода, учител и апостол за свобода Пейо Шишманов. Човекът, който носи със себе си в селото светлината на знанието, но символизира и светлината на свободата. Символично роден в годината на най-върховното българско усилие през петвековното робство – Априлското въстание. Гледайки него днес, когато българите не вярват на своите водачи, си спомняме за едно време тук, когато всички вярват на своя водач, вярват на учителя в класното училище и  бързат да се запишат в неговите революционни комитети. Виждаме как прииждат хора от цялото Ахъчелебийско (Смолянско), за да се включат в революционната чета, да се бият за България.

Усещаме как в местността “Св. Дух” още бродят сенките на хората от неговата чета. Заслушаме се и чуваме гълчавата от Родопския конгрес  на 5 юли 1903 г. в “Хайдушки поляни”. Чуваме екота от битката, водена от Пейо Шишманов в Илинденско-Преображенското въстание. Възхищаваме се от блестящата му тактика, при която със 100  четници, разделени в пет революционни части, шетащи из Родопите, успява да задържи 10 000-на турска армия, за да не отива към Македония и Малко Търново, където се водят решителни битки.

Прекланяме се пред неговото дело, виждайки как дори след  потушаване на въстанието неговата чета продължава да води сражения с турските войски, несломена от поражението, вярвайки в свободата. Разбираме, че когато става дума за отечеството и свободата, не трябва да се отчайваме от поражението, както не се е отказвал Пейо Шишманов, който веднага след въстанието започва да възстановява нелегалната мрежа от революционни комитети в Родопите и Беломорието.

През очите на днешния ден, когато всичко вече се е случило, ние знаем добре, че това не е било напразно. Той не го е знаел, защото още не се е случило, но го е вярвал и именно защото много такива като него са го вярвали, ще дойде Балканската война 1912-1913 г. И подобно на Ботев ще  образува чета от 200 души, която се включва в 21 Средногорски пехотен полк на полковник. Серафимов, готов да даде живота си за България.

Имаме нужда да си спомним как след безумието на Междусъюзническата война  той продължава да вярва и да се бори и със своята доброволческа чета  съдействува на българските власти при отбраната на Родопите от башибозушки нападения.

И днес апостолът на Славейно Пейо  Шишманов ни гледа като че ли от прозорците на къщата си. Изглежда като чели по-жив от всякога, носещ своето  знаме Колю Шишманов, готов да умре, но да не се предаде! И ако след неговото героично самоубийство, за да не попадне в турски ръце, нито един човек от Славейно, даже и родната му майка не казват кой е той, то след това стотиците и хилядите от следващите поколения ще произнасят с трепет техните имена, ще се гордеят, че са негови наследници и съотечественици..

Във време, когато днешните образци не вдъхновяват, а отвращават младите хора ни са нужни люде храбри, люде скромни, люде патриоти, каквито са хората от Славейно преди 109 години! Нужно е за всеки българин веднъж годишно да дойде тук, да се докосне до вашата славна история. Античният Антей възвръщал своята мощ като се докоснел до майката земя. Истинските българи като Антей могат да получат сила и мощ като се докоснат до вашата история.

Нуждаем се от празници като този, за да получим в днешните нелеки времена сила и мощ от величавия подвиг на илинденци и преображенци! Нуждаем се, за да излезем от суетата, дребнавостта, често пъти мръсотията, немотията на днешното сиво ежедневие с неговите разрушени ценности! Нуждаем се от докосването на един по-висш свят на свети образи! Свят, в който тоз, който падне за свобода, не умира! Свят на нетленното и висшето! Свят, в който ценностите ги има! Само чрез този свят можем да станем безсмъртни! И като българи, и просто като човеци, в които човешкото продължава да съществува! Нуждаем се от това днес повече от друг път! Нуждаем се, за да ни има!

Днес и утре Славейно е патриотичната столица на България! То е заслужило това звание! Завювало го е с безкрайно родолюбие, с жертвоготовност за вяра и род, с храброст и кръв!

Да преклоним глава пред неговото славно минало!

Да предаваме паметта за него на следващите поколения!

Да бъдем достойни за тези славни българи!

Да живее България! Да живее  и пребъде Славейно!