На 19 септември Крумовград бе любезен домакин на представянето на монографията на д-р Ваня Иванова „Съюзът на тракийските дружества в България в битка за паметта и търсене на историческа справедливост (1990–2024 г.)“ и изложбата „Българското културна-историческо наследство в Източна (Одринска) Тракия“. Инициативата е съпътстваща изява от програмата на Националния тракийски женски събор–поклонение в крумовградското село Аврен.

Организатори на мероприятието бяха Съюзът на тракийските дружества в България, Тракийският научен институт и местното тракийското дружество „Тракия – 1922“.

Събитието уважиха председателят на СТДБ Красимир Премянов, зам. – председателят на ЦР на СТДБ Краснодар Беломорски, зам. – председателят на Столичния общински съвет проф. Вили Лилков,  председателят на Тракийско дружество „Тракия -1922” в Крумовград  –  Иван Мамирев, съпредседателят на Тракийския женски съюз при СТДБ Иванка Мечева, представители на Община Крумовград. потомци на тракийски бежанци, активисти на тракийското движение и местни жители.

С „Добре дошли” срещата откри Иван Мамирев, който представи гостите и даде думата на председателя на Съюза на тракийските дружества в България.

Красимир Премянов приветства тракийци и сподели, че срещите в Крумовград винаги са били съпътствани с положителни емоции, породени от ентусиазма на домакините да съхраняват паметта и да я предават на следващите поколения. Той благодари на общинското ръководство и на председателя на тракийското дружество Иван Мамирев затова, че винаги са се стремели да отговорят на високите изисквания на крумовградчани и да им предоставят възможности за общуване с творци на писаното слово, съхраняващо тракийската история. „Един от тези автори е главният редактор на в. „Тракия“, чиято творческа биография включва монографии, статии и студии в научни издания, публикации в периодичния печат и участия в телевизионни предавания. Основните теми в тях са свързани с актуални въпроси на тракийското движение и с проблемите на поредния български преход след 1989 г.“, добави председателят на СТДБ, представяйки авторката на монографията.

Ваня Иванова благодари на домакините и на ръководствата на СТДБ и ТНИ, съдействали за издаването на монографията, която определи като история на тракийското движение от началото на неговото възникване до 2024 г. Подчертано беше, че основният акцент е поставен върху  дейността на Тракийската организация след нейното възстановяване през 1990 до 2024 г. - един период от тракийското движение, който се отличава от предходните както по обществено-политическите условия, в които се развива, така и по актуалните цели и задачи.

В структурно отношение монографията се състои от предговор, въведение, две глави, заключение, 2 приложения и библиография.

Историческият разказ в монографията започва с Въведение, в което се проследява историята на организираното тракийско движение в България от учредяването на дружество „Странджа“ във Варна през 1896 г. до разпускането на Съюза на тракийските културно-просветни дружества през 1977 г. Авторката подчерта, че този обобщаващ текст има за цел да запознае читателите с фактите и събитията от периода и да направи по-лесен прехода към основния текст, особено за читатели, които за първи път се докосват до тракийското движение.

Първата глава е посветена на възстановяването и развитието на Тракийската организация и нейните структури след 1990 г. и борбата за защита на човешките и имуществените права на тракийци. Представена е пълна хронология на събитията и главните действащи лица. Отделено е място и на ролята на Политически клуб „Тракия“ в политическия живот на страната, на развитието на тракийския въпрос в светлината на националните интереси и отношението на държавните и обществените институции. Авторката смята, че е подходила към фактите с професионализма на историк, и ги е представила такива, каквито са, за да може читателите да направят своите изводи.

Във Втората глава е изследвана ролята на Съюза на тракийските дружества в България като институция за съхранение на паметта и българската идентичност. Тя съдържа подробна информация за чествания и поклонения, за юбилеи и кръгли годишнини на Илинденско-Преображенското въстание, Балканската война, Одринската епопея, за Деня на Тракия, за  трагедията на тракийци със спомена за разорените бащини огнища и безкръстните гробове на предците им. Паметниците и паметните места, съборите - поклонения и фолклорните такива, издателската дейност, литературата и изложбите за членове, симпатизанти и последователи на Съюза на тракийските дружества, за потомците на тракийските българи от Одринска Тракия и Беломорието, не са само места на памет за съхраняване на родовата и националната памет. Те са и места за защита на историческата истина от посегателства и ругателства. Защото това е част от битката за историческа справедливост, която СТДБ води.

Авторската сподели, че монографията е претърпяла две издания. Първото издание включващо фактология до 2021 т.,  е посрещнато с интерес от читателите и първоначалният тираж се изчерпа бързо. Това, както и натрупването на нови факти за дейността на Тракийската организация налагат отпечатването на второ издание. Новият тираж е подготвен по оригиналното първо издание от 2021 г., като е допълнено с нова фактология и документи за периода 2021–2024 г., добавени са и нови източници към библиографията. Целта е да се запази паметта за  събитията, такива каквито са били, защото те са от решаващо значение за тракийските българи и българската държава. 

Книгата завършва със заключение, в което на база на фактите са направени изводи и препоръки. Един от тях е, че от възстановяването си през 1990 г. до днес Тракийската организация и нейните структури последователно и безкомпромисно отстояват човешките и имуществените права на тракийци, популяризират тракийското културно и историческо наследство, защитават българщината. Чрез своята многообразна дейност Съюзът на тракийските дружества в България се утвърждава като институция за съхранение на паметта и българската идентичност.

Ваня Иванова е убедена, че тракийци заслужават отговорна и последователна позиция от страна на българската държава спрямо тяхната кауза и нейното отстояване при преговорите с турската страна за нанесените морални и материални щети, за убитите техни близки, за отнетото им движимо и недвижимо имущество от Турция. Тезата има своите исторически, политически и правни аргументи, които се основават на принципа за отговорността на държавите за извършените от тях престъпления срещу мира и човечеството, каквито са действията на османската държава – геноцид срещу тракийските българи. Историята дава достатъчно примери, когато български политици са се издигали до нивото на отговорни държавници и са действали в защита на националните интереси, без да се страхуват за властта си или да търсят лична изгода. Достойнството се цени и от външните фактори.

Като доказателство за дейността на Тракийската организация към монографията са включени 2 приложения – документално, в което са публикувани декларациите, приети от Върховния комитет на СТДБ и снимков материал. 

Като част от дейността на Съюза на тракийските дружества в България и Тракийския научен институт за съхранение на паметта беше представена и изложбата „Българското културна-историческо наследство в Източна (Одринска) Тракия“, подготвена в партньорство с Генералното консулство на Република България в гр. Одрин и с личното съдействие на генералния консул Радослава Кафеджийска,

Експозицията показва съграденото от дедите в градовете Одрин и Истанбул, и грижата на тракийци за неговото съхранение и популяризиране. Част от тази родолюбива дейност е инициативата за набиране на средства за обновяване на българските храмове в гр. Одрин и превръщането й в общонационално дело, изграждането на паметник на Екзарх Антим І в двора на църквата „Св. св. Константин и Елена“, изработването на камбани и кръстове за църквите, участие в създаването на музейни експозиции и изложби, посветени на тракийските българи, дарения за българските училища и църкви, участия в литургии и отстояването на позиция в българските храмове да се служи на български език, провеждането на събори и др., които играят огромна роля за защита на българщината и православието на територията на Република Турция. В дългия списък на родолюбива дейност на тракийци, е записан и  паметникът с барелеф на отец Александър Чъкърък в Одрин. 

Срещата завърши с разговор, в който активно се включиха тракийци и гости на мероприятието.

На 21 септември книгата и изложбата бяха представени в град Чепеларе. Събитието беше уважено от Боран Хаджиев –  кмет на Община Чепеларе, Екатерина Петрова –  председател на Общинския съвет в града, проф. Георги Янков – заслужил професор на УНСС, Кр. Премянов - председател на СТДБ, Кр. Беломорски - зам. - председател на ЦР на СТДБ, народни представители, гости и жители на родопския град. Промоцията събра почитатели на писаното слово, за които авторката разказа интересни факти от дейността на Тракийската организация и раздаде автографи.

В линковете може да видите информация от медии, отразили събитието.

http://literans.com/bg/L0106294

https://utroruse.com/article/1152066/

https://pronewsdobrich.bg/vtoroto-izdanie-na-monografiya-posvetena-na-usiliyata-na-sayuza-na-trakiyskite-druzhestva-i-trakiyskite-bezhantsi-predstaviha-v-krumovgrad-p652953

https://www.bezpartien.bg/vtoroto-izdanie-na-monografiya-posvetena-na-usiliyata-na-sayuza-na-trakijskite-druzhestva-i-trakijskite-bezhanczi-predstaviha-v-krumovgrad/