Деляна Ковачева – Нейкова - председател на секция с. Дъбово, общ. Мъглиж при Тракийско дружество „Одринска епопея“, Стара Загора

Тракийско дружество „Одринска епопея“ – Стара Загора съвместно с Тракийско дружество „Яни Попов“ - Ивайловград предприехме пътуване „По стъпките на Капитан Петко войвода“, посветено на 181 години от рождението на героя. Първата ни спирка, както подобава, беше паметникът на Войводата при ГКПП „Капитан Петко войвода“, където поднесохме цветя в знак на признателност и преклонение пред делото му. 

Отправихме се към родното село на Капитан Петко войвода – Доганхисар (днес Есими, Гърция). Поднесохме цветя на мястото, където е била родната му къща, и сведохме глави пред паметта на човека, който посвети живота си на свободата и защитата на българите – в Тракия, Родопите и Македония. 

Капитан Петко войвода остава един от най-светлите символи на националния дух – борец, закрилник и човек, чиято съдба е преплетена с историята на целия български народ. Той е живата легенда на българското Възраждане, пример за чест, доблест и безкористна отдаденост на родината.  Надяваме се, че скоро ще бъде осъществена идеята за издигане на паметник на това свято място, за да има къде всички българи и тракийци да се прекланяме пред делото на своя герой. Там, където се е родил войводата на свободата, отново зазвуча българската песен и се извиха хора – пулсът на Тракия, който не стихва през вековете. 

Не бяхме изненадани от богатата програма, с която ни зарадваха нашите приятели от Тракийско дружество „Яни Попов“ – Ивайловград, защото знаем колко призови отличия имат от фолклорни конкурси в цяла България. Напротив – очаквахме я с нетърпение! 

И колко вълнуващо беше именно тук – в Доганхисар, родното място на Капитан Петко войвода, да зазвучат българските песни и да се извие кръшно, неуморно хоро!  Всяка нота, всяка стъпка сякаш докосваше земята, по която той е ходил – земята, която пази паметта и силата на българския дух.

Благодарим от сърце на нашите приятели от Ивайловград – за песента, за енергията и за онази топлина, която напомня, че там, където звучи българска песен, Тракия е жива! 

По пътя на паметта и българската история – от Доганхисар до Дедеагач. След вълнуващото поклонение в родното село на Капитан Петко, продължихме своя път към Александруполис – някогашния български Дедеагач. Тук, на брега на Бяло море, между 1913 и 1919 година България е имала свой пристан и прозорец към света. В този кратък, но славен период градът е бил под българско управление – с училища, църкви, държавни институции и оживено пристанище, което е свързвало нашата страна с Европа и Средиземноморието.  Тук се е издигнало българското знаме и е засияла надеждата за тракийско обединение.

Днес, когато Александруполис е част от съседна Гърция, ние не идваме с политически претенции, а с памет и почит. Идваме, за да си припомним, че тук са живели и работили наши предци, че Дедеагач е част от българската съдба и че паметта не признава граници. С признателност и уважение се покланяме пред всички, които са градили, страдали и съхранили българския дух по Беломорието. Посетихме и етнографския музей в Александруполис. Сред автентичните народни одежди сякаш оживяха спомени от скриновете на нашите баби — шарки, конци и тъкани, които носят духа на времето. А сред експонатите – диканя, преси, сърпове и още десетки инструменти от бита на хората, които са вадили хляба си с честен, често кървав труд.

Нашето пътуване до Александруполис имаше и своята мисия – да изпратим с почит и обич една изключителна душа. Тази година ни напусна Елена Димитрова – дългогодишен секретар на Тракийско дружество „Одринска епопея“ и потомка на тракийски бежанци по майчина линия от Беломорска Тракия, а по бащина линия от Одринска Тракия, която със сърце и душа се грижеше за каузата Тракия.

Елена беше човек, който умееше да обединява, да вдъхва надежда и да пази жив спомена за корените ни. Нейната последна воля бе прахът ѝ да бъде разпръснат над Бяло море – символичното море на спомените и родовата памет. В този ден, тракийци от „Одринска епопея“, Стара Загора и  „Яни Попов" от Ивайловград придружихме нейните праплеменници Наско и Любомир до морския бряг. Там, сред прибоя и морския бриз, прахът ѝ пое последния си тленен път.

Поклон пред паметта на Елена – жена, която живя с любов към Тракия и остави след себе си светлина, която ще продължи да ни води.