На 4 декември 2017 г. в конферентната зала на УНСС се проведе конференция на тема: Балканите след референдума в Турция, рисковете от политиката на неосманизъм и ислямизация и следствията за България и тракийските българи.

Организатори на конференцията са: Съюз на тракийските дружества в България, Тракийски научен институт и УНСС.

Научният форум бе открит от проф. Стати Статев – ректор на УНСС.

Красимир Премянов - председател на Съюза на тракийските дружества в България приветства участниците в конференцията и акцентира на значението на темата.

На конференцията присъстваха ген. Ангел Марин вицепрезидент на Република България (22 януари 2002 – 22 януари 2012), академик Георги Марков, проф. Светлозар Елдъров, проф. Св. Тошкова, дипломати, тракийци и граждани.

В рамките на конференцията бяха обособени три панела:

1. ПРОМЕНИТЕ В ТУРЦИЯ И БЪЛГАРО-ТУРСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ
2. НЕООСМАНИСТКАТА ПОЛИТИКА НА ТУРЦИЯ И РИСКОВЕТЕ ЗА БЪЛГАРИЯ
3. ИСЛЯМИЗАЦИЯТА В ТУРЦИЯ И ИСЛЯМЪТ КАТО ИНСТРУМЕНТ ЗА ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ БЪЛГАРСКИТЕ МЮСЮЛМАНИ

Конференцията започна работата си с доклад на Петър Воденски от Българско дипломатическо дружество, посветен на съвременно положение в Турция след референдума.

В изказването на Горан Симеонов от Асоциацията на разузнавачите от запаса, бе анализирано мястото на България в съвременния свят.

Задълбочен анализ на  Българо-турските отношения бе направен от Любомир Кючуков  от Института за икономика и международни отношения.

Симеон Николов (Център за стратегически изследвания) изнесе доклад на тема: Последствията от промените в Турция за членството й в НАТО, новата активност на разузнавателните й служби в Западна Европа и изводи за България.

Посланик Любомир Шопов бе посветил доклада си на Българо-турските отношения и Тракийският въпрос.

Д-р Б. Бужашка запозна присъстващите с някои имуществени, социални и хуманитарни проблеми в отношенията между Турция и България след 1989 г.

В рамките на втория панел участие с доклади и научни съобщения взеха:

Проф. Искра Баева (СУ) – Скрити и явни опасности за България след промените в Турция през последната година.

Георги Димитров (ЦР на СТДБ) – Каква трябва да бъде политиката към българските изселници и дали трябва да продължим да подкрепяме двойното гражданство?

Чл. кор. Васил Проданов (УНСС, ТНИ) – Инструменти и резултати от въздействието на меката сила на Турция върху България.

Проф. Димитър Димитров (УНСС) – Измерения на меката сила на Турция

Доц. Богдана Тодорова (ИИОЗ–БАН) – Рискове от неоосманистката политика на Турция за България и Балканите.

Доц. Ивайло Христов (УНСС)  – Неоосманистката политика на Турция към България.

Зорница Илиева – Ще успее ли Турция днес под сянката на неоосманизма?

В трети панел участниците в конференцията изслушаха следните доклади:

Доц. Пламен Ралчев (УНСС) – Пресечни точки на стратегическите комуникации на турската държава и на движението Гюлен в България.

Н.с. д-р Емилия-Боряна Славкова (ТНИ) – Каква е ролята и мястото на привържениците на Фетуллах Гюлен на българска територия, тяхното взаимоотношение с Ердогановска ислямистка и неоосманистка Турция, с българската държава и с други сили?

Проф. Татяна Дронзина (СУ) - Има ли радикализация на мюсюлмански общности в България?

Д-р Искрен Искренов (СУ) – Десекуларизацията на исляма в Турция като заплаха за сигурността на Балканите.

Стоян Райчевски (ТНИ) - Манипулативни теории на съвременни турски историци за произхода на българите мохамедани - помаци.

Коста Льондев (СТДБ) – Демографски изменения и тенденции към ислямизация в свиленградския регион.

Докладите предизвикаха интерес сред присъстващите в залата и породиха оживена дискусия.