Симеон Кулиш – научен секретар на ТНИ, гр. Варна

На 7 ноември 2025 г. в Радио Варна бе представен том 2 на сборника със статии „Бележити тракийци, свързани с варненския край”. Изданието е в резултат на проведената през 2024 г. година едноименна конференция, организирана от Тракийски научен институт, филиал Варна и Регионално тракийско дружество – Варна. Сборникът е факт благодарение на финансовата подкрепа на Община Варна чрез фонд „Култура”. Тук е мястото да благодарим и на издателство „Славена” за висококачествената и професионална работа.

Всички материали са с висока научна стойност, но заедно с това са написани увлекателно и на достъпен език за широката публика.

Първата статия е на доц.д-р Стоян Райчевски, озаглавена „Иван Орманджиев като изследовател на националноосвободителните борби на тракийските българи”. Авторът разкрива част о личния живот на историка, но най-вече неговата отдаденост на науката. Орманджиев още през 1934 г. става един от най-дейните сътрудници на Тракийския научен институт. Има лични срещи с Михаил Герджиков (1925 г.), както и със семейството на Георги Кондолов, чийто записани спомени са изключително ценни. Читателят ще се запознае със съдържанието на 12 написани от него книги, посветени на Тракийската кауза.

Вторият материал е дело на Марин Маринов (младши експерт в Държавен архив-Варна). Материалът на Маринов „Младежко дружество „Антим I” – 1922 г. Първото в страната” е един от най-подробните материали, писани по темата до този момент. Богатата документална база, върху която стъпва автора, разкрива в детайли основаването на първото младежко тракийско дружество в България. Заедно с това, авторът проследява неговия живот до 1944 г., описвайки подробно неговата дейност през годините.

Следващата статия, дело на Д-р Невян Митев и д-р Владимир Беков е посветена на емблематичния за Варна учител и краевед Петър Стоянов. Бележитият изследовател на варненския край ни е завещал множество изследвания, свързани с Провадийските села, над 150 статии в печата, както и няколко книги, посветени на историята на Варна. Малко хора знаят, че той е учителствал и в българското училище в Братислава (1962-1964 г.) и е носител на орден „Кирил и Методий” II степен. Негов син е световноизвестният медиавист проф. Юри Стоянов.

Четвъртият материал е с автор Симеон Кулиш – историк и научен секретар на ТНИ-Варна. Той е озаглавен „Варна и тракийските преселници от с. Коево, Лозенградско.” В него изследователят представя същността и характера на село Коево, проследявайки подробно и хронологично всички изселнически вълни от селището към морския град. Дава подробни сведения за храма „Св. вмчк Димитър Солунски” в днешния кв. „Владислав Варненчик”, съграден през 1903 г. от тракийци, както и за параклисът аязмо „Св. Константин и Елена” в местността „Ментеше”.  

Мария Николова (член на ТНИ-Варна) в своята статия „Атанас Николов. Почетен гражданин на град Варна”, разкрива малко известни или непознати достижения на видния кмет и общественик на морския град. В периода 1966-1971 г., докато е градоначалник, Николов дарява Варна с една от емблемите ѝ – Двореца на културата и спорта. Благодарение на него се изграждат днешните булеварди „Княз Борис”, „Владислав Варненчик” и „Васил Левски”. Той е и пионерът в построяването на 27-те пешеходни подлеза на града. В периода 1990-2014 г. той е ръководител на културно-просветно дружество „Тракия”.         

Шестият материал е дело на доц.д-р Геновева Михова – директор на ТНИ-Варна. В своя материал „Поля Терзистоева. Жизнен път, отдаден на тракийската кауза”, авторът разкрива пред читателя бурния и динамичен живот на една от емблемите на Тракийското дружество във Варна. Родената през 1900 г. в Лозенград, Поля е пряк участник в изселническата вълна от 1913 г. Като учител и общественик, тя и за миг не изневерява на тракийската кауза. От 1928 г. става част от управлението на местната организация, като впоследствие ръководи между 800 и 1700 души. Тя е три пъти председател на Тракийското дружество. Под нейно ръководство се построява „Дом Тракия”, изгражда десетки клубове в областта, както и паметника на Капитан Петко войвода през 1959 г. 

„Англия помни... England remembers…” е статия на драматурга Сия Папазова, съчетаващ в себе си биография и лични спомени за актьора и режисьора Милен Пенев. Роденият през 1943 г. потомък на тракийски бежанци, изиграва две от емблематичните роли в българското кино – Христо Ботев във филма „Свобода или смърт” и овчарят в „Козия рог”. Папазова разкрива много интимни моменти от живота на бохема Пенев, за неговото приятелство с барда Владимир Висоцки, за неговата душевност и отдаденост на изкуството.

Последният, но не и по значение, е материалът на Николай Илчев (юрист, член на ТНИ-Варна). Той е озаглавен „Непознатата Христина Стоева и нейните дневници.” Авторът е разгледал изключително подробно жизнения, но и творчески път на учителя, учения, екскурзовода и директор Христина Стоева. Това е жената, оставила ни в наследство 26 книги и над 400 статии в български и чешки издания. Обществената и дейност е значима, както за тракийската кауза, но така и за българо-чешката дружба. Стоева е 20 години зам.-председател на Българо-чешкото дружество. Носител е на орден „Кирил и Методий” I и III степен, на златен орден „Капитан Петко войвода”, както и на златен и сребърен орден от Чехословашката република. Илчев ни пренася през годините на нейния живот, разглеждайки го през призмата на нейните дневници – 17 на брой тетрадки. Той е воден стриктно в периода 1948 – 2018 г.