Архив - Интервюта
 
 


Тракийски дружества
Не може просто да вдигаме лозунги. С проф. Васил Проданов, новият директор на Тракийския научен институт, разговаря Елена Алекова

- Г-н Проданов, първо да Ви поздравя с избирането ви за директор на ТНИ. Разкажете нещо за вашия  род. Имате ли „тракийска жилка“?
- По бащина линия съм от Родопите, от Павелско. А съм израсъл в родопската яка, която е на границата между Родопите и Тракия – в Куклен. Там има много бежанци тракийци. Но в моя род няма бежанци. Бих искал да отбележа, че в родното ми село, сега град, е избран единственият кмет на община от листата на ПК „Тракия“.
- Как смятате да съвместите всичките теми, тенденции, приоритети в дейността на ТНИ с вашите лични планове на учен с международна известност? Влизала ли е подобна тематика в полезрението ви?
- В тесния смисъл на думата – не. Но в по-широк смисъл – голяма част от моето творчество в един или друг период е свързана с това, което става в България и на Балканите. Ето, в момента завършвам голямо изследване, 600 страници, „Теория на българския преход“. Реализирал съм различни проекти, свързани по някакъв начин с тракийските проблеми. Отговорен редактор съм на три труда под общо заглавие „Национално, балканско, европейско – тенденция на конвергенция и дивергенция“ от международни конференции, които правихме в Калугерово, Пазарджишко.
- Като учен вие сте се занимавали с българите в Родопите, изповядващи исляма. Един от приоритетите на СТДБ е да отстоява техния български произход. Близка ли ви е тази тема?
- Занимавал съм се с тази тема в два контекста. Единият беше преди пет-шест години. Организирах голяма конференция на тема „Има ли опасност от ислямски фундаментализъм и тероризъм в България“ и – съответно – издадохме сборник. Контекстът беше по-общ, а не специално българите мохамедани. Между впрочем по мое предложение на отчетно-изборното събрание избрахме за член на ТНИ доц. Богдана Тодорова, която професионално се занимава с исляма и в частност – с исляма в България. Тя има редица проекти, посветени на тази тема, както и полево изследване „Ислямският фундаментализъм на Балканите“, включващо интервюта не само с българи мохамедани и лидери на ислямски центрове у нас, но и с хора от Одринския регион, тъй като е правено съвместно с Истанбулския университет.
Според мен би трябвало да направим диагноза на ситуацията с българите мохамедани и тук, в нашия регион, и оттатък границата и да очертаем тенденциите... Поне от изследването на доц. Богдана Тодорова става ясно, че външните проповедници имат успех най-вече сред част от българите мохамедани, особено където има тежки проблеми с идентичността. Проблеми от този род, които от време на време чрез медиите се появяват на повърхността, са свързани тъкмо с българите мохамедани в определени региони, а не с българските турци. Надявам се за подобно изследване да потърсим пари. И ако може, защо то да не е европейско, тъй като все пак това е трансграничен проблем – става дума за общност, която живее в различни държави на Балканите. Така ще видим как стоят нещата, какви са тенденциите, какви политики е нужно да се предприемат. Защото в момента нищо не се прави.
- Днес се правят опити за създаване на „помашки етнос” у нас? По какъв начин можем да противодействаме?
- На първо място не трябва да се политизира проблемът. Там, където етнически и религиозни проблеми се превръщат в тема на партийна политика и инструмент за привличане на избиратели, винаги е ставало опасно. На второ място, следва да се реагира на всякакви външни въздействия, които са насочени към манипулации на идентичността на тези хора. На трето място, важно е СТДБ като гражданска организация, наред с възстановената родолюбива гражданска организация „Родина”,  да работи с тези хора и да противодейства на всякакви опити за манипулация с тяхната идентичност. И на четвърто – да познаваме много добре процесите, които протичат при тях, факторите, които ги обуславят, и само на тази основа да се реализират адекватни политики.
- Някои днес казват: „Наново потурчват Родопите”. Така ли е, или просто това е експанзия на една религия?
- В Родопите са се размесили огромно количество конкретни проблеми. Затова според мен не може така еднозначно да се говори. Най-напред имаме общия проблем на криза на идентичността, който не е само при българите мохамедани, а и въобще при българите, в резултат на този катастрофален преход. Всъщност това е и световен проблем в определен смисъл, поради което темата за идентичностите е на гребена на вълната в социалните науки и политиките през последните няколко десетилетия. У нас нещата са обаче особено тежки в това отношение. Всеки втори българин се чувства нещастен, унижен от това, че принадлежи към нация на лузери. Имаме – искаме или не искаме, по-нататък и контекста отвъд границата. Там се надига една нова геополитическа сила, която придава ново самочувствие на нашите български турци. Те гледат турска телевизия, идентифицират се като турци... особено младото поколение, въпреки че и в Турция нещата са сложни поначало.
В предходната епоха на силни национални държави у нас се изграждаше – къде насила, къде с мощни системи на социализация в училище, в обществените организации, в казармата и т.н. – единна национална идентичност. Всичко това пропадна. Не само у нас. За съжаление имаме регионализация на идентичността и трябва много внимателно да се действа. Една нация може да интегрира такъв тип общности, особено с неясна идентичност, тогава, когато е във възход, когато хората се гордеят, че са такива. А когато е в упадък и върви назад (повече от един милион са избягали някъде другаде и не искат да бъдат при нея), това е много по-трудно. Ние трябва да имаме предвид цялата сложност на тия процеси. Не може просто така да вдигаме лозунги...
- Но ето например бесарабски българи или българи от Македония искат да станат български граждани, а постоянно им се създават някакви административни пречки. Нали това е един от начините българската нация да се подмлади?
- Може би се нуждаем от малко повече проучване на чужд опит в това отношение. Аз гледам през последните години в контекста на тия процеси, които ги наричат „мултикултурализъм“, как европейците дават гражданство. Те рязко увеличиха изискванията, но не от типа на нашите, за даване на гражданство. В Германия освен знаенето на езика, което категорично се изисква, днес рязко издигнаха и други изисквания. И във Великобритания се върви към това. Не можеш да станеш гражданин на дадена страна и да не знаеш елементарни неща от историята, от миналото, от настоящето й. Наскоро гледах предаване на Милен Цветков. Един репортер беше застанал на опашката пред Министерството на правосъдието, където чакаха за подаване на молби за българско гражданство българи от Молдова, бесарабски българи и главно македонци. Репортерът ги питаше разни неща от рода на „Знаеш ли кой е Аспарух?“, „Знаеш ли кой е Левски?“. Голяма част от тях казваха: „Ами не знам!“. Значи проблемът не е само гражданството. Трябва да има някаква обща памет или поне, на първо време, някаква информация. Иначе тези хора ще идват у нас, но трудно ще се интегрират. Историята днес е по-политическа от всякога и различните интерпретации са свързани с различни идентичности. Затова се водят жестоки битки в историята и поведението на държавите по отношение на едно или друго историческо събитие е ключова характеристика в поведението на различните партии: да се извинят или да не се извинят американците за геноцида над индианците; да се извинят или да не се извинят турците за арменския геноцид; да признаят или да не признаят всичко, свързано с тракийските българи... Това е проблем и на националната идентичност.
Така че живеем в много сложна действителност, в която собствените си деца не можем да социализираме. Те знаят повече за Азис, отколкото за Георги С. Раковски. Няма какво повече да си затваряме очите за това. Куп изследвания вече го показват. Някогашната система на социализация, особено за малцинствата, рухна. Знаем, че армията ги вкарваше в някаква система от правила, учеше ги на съответните норми. Във всяко поделение имаше навремето ЗКПЧ (зам.-командир по политическата част), който се занимаваше с политпросветата, т.е. той ги социализираше около някаква обща идея, свързана и с националната, и с тогавашната идеология. Сега всичко това го няма. Как да ги интегрираме? Социолозите, които се занимават със социално-психологическите фактори за интеграцията на една или друга общност, днес мерят етническите дистанции. При българите мохамедани тия дистанции все пак са малки. Докато при циганите са гигантски.
- Но ние не можем да говорим, че българите мохамедани са етническа група.
- Не са, разбира се. Но тук си казва думата сложността на Балканите. На Балканите от епохата на Османската империя разделението не е било етническо, а на религиозна основа. В началото на ХIХ век, века на реформите, под натиска на Западна Европа поне формално започват да изравняват данъците, правата и т.н. За разлика от Европа, на Балканите – в създаването на нациите по модела на това, което става там в ситуация на секуларизация – религиозният момент играе ключова характеристика при формирането на идентичностите. Неслучайно разпадът и войните в бивша Югославия преди няколко години бяха по линия на религиозни идентичности – противопоставяха се православни, мюсюлмани и католици. И идеята на Хънтингтън за „сблъсъка на цивилизациите“ се опираше сериозно и на това, което стана на Балканите. А сега в условия на обща криза на идентичността виждаме елемент на регресия, на връщане към стари идентичности. Религията играе съществена роля в това отношение. Българите мохамедани са си българи, но при криза на българската идентичност и при възход и инвазия на ислямската идентичност нали разбирате какво се получава? Когато България е била силна, нещата са стояли другояче. Вие знаете всичките онези истории в политиката на българската държава към българите мохамедани през ХХ век, нейното люшкане толкова пъти от едната крайност в другата. И в крайна сметка, резултатите са налице.
- Може ли да се говори, че сегашната криза в Гърция променя въобще облика на Балканите?
- Да. През ХХ век Гърция беше своеобразен балансьор на Турция поради добре известни исторически факти и отношения (при тях, между другото, религиозните фактори играят по-голяма роля, отколкото при нас). И гърците, знаете, имат всичките тия периоди от края на ХIХ век до 20–30-те години на ХХ век – масовите преселвания, придружени с жестокости. Те на всичко отгоре имат и „кипърския проблем“. Неслучайно Гърция поддържаше досега една непропорционална за нейните мащаби армия. Сега тя икономически рухна. А Турция върви с осем процента нагоре всяка година. На всичко отгоре и Гърция боледува от нашата болест – тежка демографска криза. А средната възраст на турското население е към 27 години и половина. Това е едно младо население. При това се гордее със страната си. Откъде идва неоосманизмът? Когато изпитваш повече гордост от това, което е страната ти, ти се връщаш назад и преосмисляш позитивно неща, на които по-рано си гледал негативно. Ататюрк се срамува от наследството на Османската империя и се отказва от него. Той е краен западняк. Редица неща налага с насилие. Със закон сменя облеклото, праща религията на втори план. Със създаването на Турската република прави държавата по-секуларна от всички останали балкански държави. Но сега хората гледат по друг начин на историята...
После Турция работи в много големи мащаби не само на Балканите. Не става дума за гастарбайтерите. Голяма част от проповедниците и литературата идва не от Турция и Арабския свят, а от Западна Европа. Те, като отидат там, се формират по-опасни националисти и фундаменталисти, отколкото в собствената си страна. Там живеят в чужда среда, чувстват се маргинални, а сега и лесно създават мрежа, контакти. И нашите турци попадат там под влияние. Така че откъм Западна Европа не е толкова безопасно.
Освен това има заинтересувани сили от създаване на конфликтна ситуация на Балканите с оглед блокиране на Европейския съюз. Което вече е част от по-големи сложни геополитически игри. На Балканите се води голяма геополитическа битка в момента. Винаги е било така. И сега – в нов контекст, по нов начин. Няма какво да си затваряме очите. Не дай Боже, Европейският съюз да се срине!... Още повече – намесват се нови големи сили: Китай! Затова смятам, че миналото е важно, но това, което става сега и ще става в перспектива, би трябвало да влезе в полезрението на Тракийския научен институт, ако той иска да оказва активно влияние върху общественото мнение, върху публичните политики.
Забележете: някъде през 1987 или 1988 г. България сключи уникално споразумение с Гърция, което е безпрецедентно. Макар и да бяхме от двете страни на барикадата (едната беше член на Варшавския договор, другата – на НАТО), тогава сключихме договор за взаимопомощ при нападение от трета страна. Нали разбирате какво означаваше това? Сега балансите са се сринали. Турция върви към 80 милиона, а останалата част на населението на Балканите е наполовина. През 1923–1924 г. Турската република е била 22 милиона. Ние сме били около 6 милиона. Три пъти и нещо е разликата. Днес ние сме 7 милиона и нещо, а те са близо 80 милиона. Разликата е повече от 10 пъти. И ние трябва да имаме предвид тези реалности. Може да си обърнат към миналото, но ако не знаеш какво става в момента, изглеждаш извън времето и пространството.

 
       
 
© 2011 - Съюз на Тракийските Дружества в България
уебдизайн