Днес, 11 януари 2014 г. в Дома на тракийците в София се проведе редовно годишно събрание на Върховния комитет на Съюза на тракийските дружества в България. На заседанието присъстваха членовете на Върховния комитет, председатели и членове на тракийски дружества от цялата страна. Заседанието беше ръководено от М. Вълов и Я. Янев - заместник председатели на ВК  на СТДБ.

Събранието протече при следния дневен ред:

• Отчет за дейността на организацията през 2013 г.
• Финансов отчет за 2013 г. и приемане на бюджет на СТДБ за 2014 г.
• План-програма за дейността на СТДБ за 2014 г.
• Предложение за попълване на състава на ВК и  ЦР на СТДБ
• Разни

По предложение на Председателя на СТДБ присъстващите на заседанието почетоха със ставане на крака и минута мълчание паметта на Митрополит Кирил.

Доклад за извършената дейност  през 2013 г.  и насоки за работата през 2014 г. направи председателят на СТДБ Красимир Премянов. Върховният комитет прие Доклада на председателя (целият текст на доклада може да се прочете като кликнете на линка), отчета за дейността на СТДБ и финансовия отчет за 2013 г., обсъди и прие План-програма за дейността и бюджет на СТДБ за 2014 г. Взето бе решение Донка Петрова - член на ВК на СТДБ да организира изпълнението на бюджета за 2014 г. в диалог с тракийските дружества.

В съответствие с установената практика и устава на СТДБ бе насрочена отчетно изборна конференция на Тракийския младежки съюз.

Съгласно утвърдения дневен ред беше обсъдено предложение за попълване състава на Върховния комитет и  Централното ръководство. В ръководните органи на СТДБ бяха избрани уважавани учени, изследователи, лекари и общественици като академик Стефан Воденичаров - Председател на БАН, академик д.и.н. Георги Марков, проф. д.ик.н. Стати Статев - Ректор на УНСС, Генерал - майор проф. д.м.н. Стоян Тонев, Доц. д-р Атанас Щерев, Иван Гранитски - директор на издателство „Захарий Стоянов” и НВП Старозагорският Митрополит Галактион.

Поради атаките срещу СТДБ в края на 2012 г. и някои акценти от дискусията по време на заседанието, председателят на Съюза поиска да се гласува вот на доверие. Резултатите от проведеното гласуване потвърдиха вота на доверие без гласове против и въздържали се.

В т. Разни членовете на Върховния комитет обсъдиха и приеха Декларация, чиито текст публикуваме по-долу.

ДЕКЛАРАЦИЯ
НА ВЪРХОВНИЯ КОМИТЕТ НА СТДБ

СТДБ като патриотична организация винаги се е борил за защитата на българските национални интереси и е заявявал своето становище по важните за българския народ и държава проблеми. От позицията на своя богат исторически опит и идейно наследство, завещано от предците ни, чиито родни места са вън от днешните предели на родината и същевременно зачитайки европейските норми и правила за съвместно съществуване,  още през 2012 г. ние определихме като условие за развитието на добросъседските отношения със съседните държави уважението към българската история, държава и народ и недопускането на посегателства върху правата и интересите на българите, живеещи на тяхна територия. Ние декларирахме, че пробен камък за добрата воля в спазването на стандартите на европейската общност, на която България е член, могат да бъдат: обезщетението на българите от Тракия и Мала Азия за заграбените от тях имоти от страна на Турция; преустановяването на посегателствата върху българската история от страна на БЮРМ; определянето на приемлив статут на българите, живеещи в Западните покрайнини от страна на Сърбия; преустановяването на политиката, насочена към създаване на изкуствена "помашка" нация от страна на Гърция.

През 2013 г. СТДБ постави сред своите цели отстояването на интегритета на българската нация и държава, уважението и защитата на родовия корен на ислямизираните българи; постигането на вътрешна стабилност и национална сигурност и утвърждаване на международния авторитет и роля на България на Балканите, Европа и света и отново потвърди готовността си да търси справедливо решение на въпроса за имуществените права на българите от Източна Тракия и Мала Азия като въпрос на чест и общонационално достойнство.

Наред с това, днес българското общество и държава са изправени пред нови предизвикателства, към които СТДБ не може да остане безразличен и пасивен.

- През изминалата 2013 г. година бежанският проблем постави на изпитание материалните и морални сили на българското общество. СТДБ е наследник на организация, създадена от бежанци и поради това е естествено съпричастен към техните неволи. Като признаваме задълженията на България, ратифицирала Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и пледирайки за цивилизован подход към решаване на техните проблеми, ние същевременно отчитаме рисковете за националната сигурност, които крие нелегалната емиграция и подкрепяме усилията на отговорните институции за предотвратяването на опасността от терористични действия на територията на Република България. В същото време, ние се обявяваме против възможността чрез механизмите на реадмисия да се предоставя безвизов режим на турски граждани без Турция да е станала член на ЕС.

- Във връзка с вдигането на мораториума за продажба на земя на чужди граждани, ние обръщаме внимание на факта, че и по днес действащите български закони, под формата на българска юридическа регистрация на фирми се изкупува земя от чуждестранни граждани. За това ние настояваме за въвеждането на нормативни  ограничения в националното законодателство по подобие на други страни от Европейския съюз.

- По отношение на обсъжданите промени в Закона за вероизповеданията, СТДБ настоява да се запази настоящият статут и предназначение на имотите, свързани в миналото с дейността на различни религиозни институции. В същото време с изключителна тревога следим тенденцията в Истанбул най-големите и значими xристиянски музейни паметници да се превръщат отново в джамии, какъвто е случаят с  църквата Света София и манастира  “Свети Йоан Предтеча”.

- СТДБ приветства опитите на МВнР за подобряване на българо-турския дипломатически диалог във връзка с обезщетението на българите от Източна Тракия и Мала Азия. Същевременно, ние считаме, че  е необходимо да се разширят правните основания за имуществените претенции на тракийските и малоазийски бежанци и ще настояваме събитията от 1913 г. , свързани с погрома над тракийските българи и планомерното им изтребване да се разглеждат като геноцид, за който трябва да получат морално възмездие.

  - Подкрепяме инициативата за развитие на българската национална топонимия с усилията на академични и културни организации и съответните компетентни държавни и общински институции.

- Потвърждаваме нашата позиция за развитието на евроинтеграционните процеси и активното сътрудничество с традиционните приятели и партньори на България. Ще продължим да търсим европейска подкрепа за защита на имуществените и морални права на прогонените българи от Източна Тракия и Мала Азия и същевременно решително ще се противопоставяме на опитите да се вменяват на нашата организация намерения за трансформация на евроинтеграционните връзки в териториално отделяне на Тракия в нарушение на държавните граници. Ние категорично отхвърляме подобни тълкувания, откъдето и да идват те. Затова и не можем да приемем прозвучалите в реч на турския премиер претенции към днешна българска Тракия, гледаме на това като опасен прецедент в международните отношения. За нас границите на Република България са свещени и неприкосновени. Те, обаче не са препятствие за развитие на отношенията и сътрудничеството със съседните страни и народи.

- Като запазваме позицията си по отношение на членството на България в ЕС, ние считаме, че за да може и в бъдеще то да отговаря в най-висока степен на националните интереси и да се ползва с широка обществена подкрепа, е необходимо да се отчита спецификата на „малките” държави в евроинтеграционните  процеси и да се търси промяна в правилата на  взаимодействие с „големите” партньори в Европейския съюз.

- Следим с тревога етнодемографските процеси в Тракия, обезлюдяването в Странджанския регион, изразяваме опасения от тенденциите на ускорена смяна на етнодемографската картина в граничните региони и евентуалното изкупуване на земите в тях от чужди юридически лица от региони с коренно различна цивилизационна идентичност, което е свързано с опасни промени в етнорелигиозните баланси на страната.

- Категорично ще се противопоставяме на финансираните отвън опити за  обособяване на ислямизираните българи в отделна етническа група, създаването на изкуствени нови нации и етноси в изпълнение на чужди геополитически интереси. Ще поставим остро този въпрос пред Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси. Смятаме за недопустима употребата в публичното пространство на термина “помак” за ислямизираните българи.

- Категорично сме против процесите на ислямизация, извършвани от фондации и групи, особено сред ромското население в България. Недопустимо е допускането на външни сили да се намесват в делата на ислямското вероизповедание в България.

- Като патриотична неправителствена организация, която милее за добруването на отечеството и единението на нацията и с призванието да излъчва оздравителни импулси към българското общество, изпаднало в състояние на дълбока криза, СТДБ  призовава към търсенето на диалог на широка обществена и политическа основа и постигането на консенсус по отношение на приоритетните за развитието на България въпроси и технологията за излизане от кризата.