108-ата годишнина от Илинденско-Преображенското въстание беше отбелязана в местността Петрова нива край Малко Търново. По традиция стотици бяха дошли на събора.

Честването започна със заупокойна молитва в памет на хилядите избити във въстанието. Тя беше отслужена от Сливенския митрополит Йоаникий в храм-костница ”Света Петка”.
Тържествената част беше открита с пламенна реч на заместник-кмета на община Малко Търново Катя Куюмджиева.

Думата беше дадена и на председателя на Съюза на тракийските дружества в България Красимир Премянов. Той припомни за тежкото положение на българите от Македония и Одринска Тракия, които според Берлинския договор от 1878 г. са останали под владение на Турция. Така се е създала Вътрешната македоно-одринска революционна организация, която е ръководила борбата на поробените българи.
На тържеството присъстваха областният управител на Бургас Константин Гребенаров, Командирът на ВМБ-Бургас комодор Георги Мотев, подполковник Алексей Люцканов - зам.-началник на Центъра за подготовка на танкови подразделения. За събора на Петрова нива бяха дошли още евродепутатът Ивайло Калфин, депутата от БСП Пенко Атанасов, председатели на Тракийски дружества и обществени организации, както и много граждани от Бургаска област и други градове на Южна България.

Присъстващите на тържеството кадрови военнослужещи от Центъра за подготовка на танкови подразделения-Сливен, оркестърът на поделение 22220-Сливен и Военноморска база-Бургас, под командването на майор Делян Люцканов, извършиха „проверка” с дикторски текст на двама водещи. Последва команда „На колене”с почит за загиналите. Пред паметника падналите в борбите за присъединяване на Одринска и Беломорска Тракия и Странджа към свободна България бяха поднесени венци и цветя. Честването завърши със заря. След официалната част съборът продължи с голям фолклорен концерт.

Местността Петрова нива е едно от най-значимите исторически места в Странджа планина. Тук през 1903 година се взема решението за вдигане на Илинденско-Преображенското въстание в Източна Тракия. Причината е, че близо три десетилетия след освобождаването на България големи части от югоизточната част на страната остават поробени.

Подготовката на въстанието се ръководи от Михаил Герджиков, както и съратниците му Стамат Икономов и Лазар Маджаров, и тримата членове на Главното ръководно боево тяло. В организацията се включва и Георги Кондолов – началник на въоръжените сили на въстанието. Участие вземат и много други ръководители по места.

През януари 1903 г. Михаил Герджиков успява да привлече за делото група унтерофицери от 24-ти пехотен Черноморски полк. Сред тях са Пеньо Шиваров, Пеньо Ангелов, Атанас Вълканов, Димитър Халачев, Димитър Дичев.

Знамето на малкотърновската организация е ушито от Милка Атанасова от Малко Търново. От 11 до 13 юли 1903 г. заседава конгресът на VІІ революционен окръг на вътрешната македоно-одринска организация. На него се взема решение за вдигането на въоръжено въстание. Бунтът избухва на 19 август 1903 г. - Преображение. По времето на въстанието се провъзгласява Странджанската република. След 26 дни героична борба въстанието е потушено от турската войска с голяма жестокост.

В памет на загиналите бойци в края на 50-те години на миналия век на Петрова нива е вдигнат паметник, а през 2003 година в чест на 100-годишнината от въстанието е построена църквата „Света Петка”.